<Псалтир 4

[1] Кога викам, чуй ме, Боже на моята правда! В утеснение Ти ми даваше простор. Помилуй ме и чуй молитвата ми.

[3] Синове велможки, докога славата ми ще бъде в поругание? докога ще обичате суета и ще търсите лъжа?

[4] Знайте, че Господ Си е отделил Своя светия; Господ чува, кога викам към Него.

[5] Като се гневите, не съгрешавайте: размислете в сърцето си на леглата си, и утихнете.

[6] Принасяйте жертви праведни и се уповавайте на Господа.

[7] Мнозина думат: кой ще ни покаже добрини? Яви ни светлината на лицето Си, Господи!

[8] Ти изпълни сърцето ми с веселие, откак у тях се намножи жито и вино (и елей).

[9] Спокойно си лягам и спя, защото Ти, Господи, ми даваш да живея в безопасност.