[1] Началнику на хора. Не погубвай. Творение от Давида, когато избяга от Саула в пещерата. Помилуй ме, Боже, помилуй ме, защото на Тебе се уповава душата ми, и в сянката на Твоите криле ще се скрия, докле преминат бедите.
[3] Ще викна към Бога Всевишний, към Бога, Който ми прави добро.
[4] Той ще прати от небесата, и ще ме спаси; ще посрами оногова, който иска да ме погълне; Бог ще прати Своята милост и Своята истина.
[5] Душата ми е всред лъвове; лежа всред ония, които пламък дишат, всред синовете човешки, чиито зъби са копия и стрели, и чийто език е остър меч.
[6] Бъди превъзнесен по-високо от небесата, Боже, и над цялата земя да бъде Твоята слава!
[7] Приготвиха примка за нозете ми; душата ми отпадна; изкопаха пред мене яма и сами паднаха в нея.
[8] Готово е сърцето ми, Боже, готово е сърцето ми: ще пея и ще славя.
[9] Дигни се, славо моя, дигни се, псалтире и гусло! Ще стана рано.
[10] Ще Те славя, Господи, между народите, ще Те възпявам между племената,
[11] защото до небесата е голяма Твоята милост, и до облаците – Твоята истина.
[12] Бъди превъзнесен по-високо от небесата, Боже, и над цялата земя да бъде Твоята слава.