[1] Господи, в яростта Си не ме изобличавай и в гнева Си не ме наказвай,
[3] защото Твоите стрели се забиха в мене, и Твоята ръка тежи върху ми.
[4] Няма здраво място в плътта ми от Твоя гняв; няма мира в моите кости от греховете ми;
[5] защото беззаконията ми превишиха главата ми, като тежко бреме ме притиснаха,
[6] смърдят и гноясват моите рани поради безумието ми.
[7] Аз се прегърбих и съвсем се наведох, цял ден ходя натъжен;
[8] защото чреслата ми са цели възпалени, и няма здраво място в плътта ми.
[9] Изнемощях и извънмерно съм съкрушен; викам от мъките на сърцето си.
[10] Господи, пред Тебе са всичките ми желания, и моята въздишка не е скрита от Тебе.
[11] Сърцето ми трепери; моите сили ме напуснаха, и светлината на очите ми, – и нея няма у мене.
[12] Моите приятели и моите искрени отстъпиха от раните ми, и ближните ми стоят надалеч.
[13] А които търсят душата ми, турят мрежи, и които ми желаят зло, говорят за моето загиване и всеки ден козни кроят;
[14] аз пък като глух не чувам и съм като ням, който не отваря устата си;
[15] и станах като човек, който не чува и няма в устата си отговор,
[16] защото на Тебе, Господи, се уповавам; Ти ще чуеш, Господи, Боже мой.
[17] И аз рекох: да не възтържествуват над мене (моите врагове); когато се колебае ногата ми, те се големеят над мене.
[18] Близко съм да падна, и скръбта ми е винаги пред мене.
[19] Беззаконието си съзнавам, съкрушавам се заради греха си.
[20] А моите врагове живеят и крепнат, и ония, които ме ненавиждат без вина, се умножават;
[21] и които ми връщат зло за добро, враждуват против мене, задето следвам доброто.
[22] Не ме оставяй, Господи, Боже мой, не се отдалечавай от мене;
[23] побързай ми на помощ, Господи, Спасителю мой!