[1] В отговор Йов каза:
[2] „Да, вярно е – аз зная, че това е така. Но може ли човек да бъде оправдан пред Бога?
[3] Ако пожелае да заспори с Него в съда, няма да може да Му отговори нито на един от хиляда въпроса.
[4] Той е премъдър по разум и мощен по сила. Кой е дръзнал да се обяви против Него и е останал невредим?
[5] Той премества планини и те не разбират, че ги преобръща в гнева Си;
[6] Той разтърсва земята от мястото ѝ, така че нейните стълбове треперят.
[7] Той заповядва на слънцето – и то не изгрява, и Той запечатва звездите.
[8] Той Сам разпростира небесата и ходи по водните висини;
[9] сътворил е съзвездията Мечки, Орион и Плеяди и тайните чертози на Юга;
[10] твори дела велики, непостижими и безброй чудеса.
[11] Ето Той ще мине над мене и аз няма да Го видя; ще отмине и няма да Го съзра.
[12] Ако грабне нещо, кой ще Му забрани? Кой ще Му каже: „Какво правиш?“
[13] Бог няма да спре гнева Си; пред Него ще паднат помощниците на Рахав.
[14] И така, как аз да Му отговоря? И да подбирам думи пред Него?
[15] На Него дори и да бях прав, не бих могъл да отговарям, а бих помолил своя Съдия.
[16] Ако бях извикал, Той би ми отговорил! Но не бих повярвал, че се вслушва в гласа ми Този,
[17] Който може в бурен вихър да ме унищожи и е умножил раните ми без моя вина,
[18] не ми дава да си отдъхна, а ме пресища с горчивина.
[19] Ако става дума за сила, ето – Той е могъщ; ако ли пък – за съд, кой ще Го призове?
[20] Ако бих се оказал прав, самите ми уста щяха да ме обвинят; ако бих бил невинен, Той щеше да ме признае за виновен.
[21] Невинен съм; няма да пощадя живота си, опротивя ми този мой живот.
[22] Затова аз говоря едно и също: Той погубва и невинния, и виновния.
[23] Когато Неговият бич поразява внезапно, тогава Той се надсмива над отчаянието на невинните.
[24] Земята е отдадена в ръка на нечестиви; очите на нейните съдии Той закрива. Ако това не прави Той, то кой?
[25] А моите дни бягат по-бързо от бързоходец – бягат, без да видят щастие,
[26] летят като тръстикови ладии, като орел, който се спуска върху плячка.
[27] Ако си кажа: „Ще забравя оплакването си, ще отмахна мрачния си вид и ще се развеселя“,
[28] то страхувам се от всичките си страдания. Зная, че Ти няма да ме оправдаеш.
[29] Ако ли съм осъден, защо да се измъчвам напразно?
[30] Даже и ако се умиех и със снежна вода и с луга да бих очистил ръцете си,
[31] и тогава Ти би ме потопил в яма с нечистотии, тъй че и дрехите ми да се погнусят от мене.
[32] Защото Той не е като мен човек, за да мога да Му отговарям и да отида заедно с Него на съд!
[33] О, ако помежду ни имаше съдник, който би сложил ръката си на нас двамата.
[34] Нека Той свали от мене жезъла Си и нека Неговият страх не ме заплашва –
[35] тогава аз ще говоря, без да се страхувам от Него, понеже не е такъв случаят с мене.