[1] „Договор сключих с очите си да не поглеждам девица.
[2] Но каква ми е участта от Бога свише и какво е наследството ми от Всемогъщия от висините?
[3] Бедствието не е ли за нечестив човека и злото не е ли за злосторника?
[4] Бог не видя ли моите пътища и не изброи ли моите стъпки?
[5] Ако съм постъпвал с лъжа и ако моят крак е бързал към измама,
[6] нека ме претеглят на точни везни и Бог ще установи моята невинност.
[7] Ако стъпките ми са се отклонявали от пътя и ако сърцето ми е следвало очите ми, и по дланите ми се е залепило петно,
[8] нека сея, а друг да яде и нека потомците ми да бъдат изкоренени.
[9] Ако сърцето ми се е прелъстявало от жена и ако съм дебнел при вратата на ближния си,
[10] нека жена ми да мели за друг и нека други да се надвесват над нея,
[11] защото това е безчестие и е беззаконие, което се наказва от съд;
[12] защото е огън, който изяжда до преизподнята и би изгорил всичко, което ми принадлежи.
[13] Ако не зачитах правата на слугата си и на слугинята си, когато са имали спор с мене,
[14] какво щях да правя, ако Бог би се надигнал срещу мене, и ако Той би ме наказал, какво можех да Му отговоря?
[15] Нали Този, Който ме е създал в утробата на майка ми, Същият е създал всички ни в майчина утроба?
[16] Отказвал ли съм да изпълня просбата на бедни и оставях ли очите на вдовица да линеят?
[17] Самичък ли съм изяждал своя залък и не е ли ял от него и сирак?
[18] Защото от младини е расъл той с мене като с баща и от утробата на майка си съм го водел.
[19] Ако виждах някой загубен без дреха и осиромашал без връхна дреха,
[20] не ме ли е благославяло неговото потомство и не е ли бил стоплян с вълна от моите агнета?
[21] Ако съм издигал ръката си срещу сирак, понеже съм видял подкрепа при портите,
[22] нека рамото ми се отдели от гърба и нека горната част на ръката ми се откъсне от лакътя,
[23] тъй като наказанието от Бога ме плаши: пред Неговото величие не бих устоял.
[24] Взимал ли съм златото за своя опора и казвал ли съм на чисто злато: „Ти си мое упование?“
[25] Ако съм се радвал, че богатството ми беше голямо и че моята ръка толкова много е спечелила,
[26] ако гледах слънцето как блести и луната как величествено върви,
[27] прелъстих ли се тайно в сърцето си и поднесе ли се ръката ми на устата ми за целувка –
[28] това щеше да е също престъпление за наказване от съдия, защото бих се отрекъл от Бога във висините.
[29] Радвах ли се за гибелта на врага си и тържествувах ли, когато го постигаше нещастие?
[30] Не, аз не позволявах на своята уста да съгреши, с проклятие да търси гибелта на неговия живот.
[31] Не казваха ли хората от шатрата ми: „Кой ли не се е насищал от неговите месни гозби?“
[32] Чужд човек не нощуваше на улицата, вратата ми беше отворена за всеки пътник.
[33] Ако бях скривал като човек своите простъпки, бях прикривал в гърдите си своята вина,
[34] понеже съм се боял от голямото множество, плашел съм се от подигравката на роднините, тогава щях да си мълча и не щях да излизам вън от вратата.
[35] Ах, би ли имало някой, който да ме чуе! Това е моята последна дума: нека Всемогъщият да ми отговори! И нека този, с когото споря, напише отговора на свитък.
[36] Наистина, бих искал да го нося на рамо, да го навия като венец на главата си.
[37] Щях да известя на Бога броя на крачките си, щях да се приближа без страх до Него като към княз.
[38] Ако нивите ми са викали срещу мене и браздите им са се оплаквали от мене,
[39] ако безплатно съм ял добива им и бях причинявал грижи на стопаните,
[40] нека вместо жито да растат бодили и вместо ечемик – бурени.“ Край на думите на Йов.