[1] Тогава Елифаз Теманец отговори:
[2] „Ако някой се опита да ти каже една дума, няма ли да ти бъде тежко? Но кой може да се сдържи да не говори?
[3] Ето ти мнозина си вразумявал и си подкрепял изнемощели ръце,
[4] твоите думи са ободрявали отчаяни и си укрепвал отмалели колене.
[5] А сега, когато дойде твоят ред, ти изнемощя; страданието се допря до тебе и ти отпадна духом.
[6] Твоето упование не е ли в твоята богобоязън и твоята надежда – в безукорността на твоите постъпки?
[7] Спомни си! Кой загива без вина и къде правдиви хора биват изтребвани?
[8] Доколкото съм виждал – тези, които са орали нечестие и са сели печал, същото жънат:
[9] всички те от диханието на Бога загиват и от дъха на гнева Му изчезват.
[10] Ревът на лъва и ръмженето на млад лъв замлъкват, и зъбите на младите лъвове се изкъртват.
[11] Без плячка загива силният лъв и рожбите на лъвицата се разпръсват.
[12] Ето към мене долетя скритом дума и ухото ми долови шепот от нея.
[13] По време на размишления върху нощни видения, когато сън наляга хората,
[14] обхвана ме ужас и трепет, тъй че всичките ми кости прониза.
[15] Тогава дух премина пред мене; космите на тялото ми настръхнаха.
[16] Той застана, но аз не го разпознах. Само образ имаше пред очите ми и приглушен глас можах да чуя:
[17] „Може ли човек да бъде праведен пред Бога и мъж да бъде чист пред своя Творец?
[18] Нали Той и на служителите Си не се доверява и в ангелите Си намира грешки
[19] – колко повече в тези хора, които обитават в тяло: в къщи от глина, с основи в праха. Тях ги смазват като молци.
[20] От сутрин до вечер те гинат, без да забележи някой, те изчезват завинаги.
[21] Не се ли скъсва нишката на живота у тях? Те умират, непознали мъдрост“.“