[1] Духът ми е сломен, дните ми гаснат, гроб ме чака.
[2] Да не беше този присмех над мене! Окото ми трябва постоянно да гледа техните огорчения.
[3] Застъпи се, поръчителствай сам за мене пред Себе Си! Кой друг ще поръчителства за мене?
[4] Тъй като Ти си лишил сърцето им от разум, затова няма да допуснеш те да възтържествуват.
[5] Приятели той е поканил за делене на плячка, докато очите на децата му се топят.
[6] Направи ме предмет за приказки сред народа и за отвращение пред него.
[7] Очите ми гаснат от тъга и всичките ми телесни части са като сянка.
[8] Справедливите хора ще се ужасят от това и невинният ще възнегодува против престъпника.
[9] Но праведникът ще се придържа здраво в своя път и този, чиито ръце са чисти, ще увеличи силата си.
[10] Ако всички вие отново дойдете, няма да намеря мъдър между вас.
[11] Дните ми преминаха, сърдечните ми помисли са разбити.
[12] А те нощта превръщат на ден, светлината за тях е близка до тъмата.
[13] Имам ли на какво да се надявам? Не е ли преизподнята мой дом; в тъмата ще постеля постелката си;
[14] на гроба ще кажа: „Ти си ми баща“, на червея: „Ти си ми майка и сестра.“
[15] Къде е надеждата ми тогава? Моята надежда – кой ще я види?
[16] Няма ли да слезе тя с мене в преизподнята, за да почиваме заедно в праха?“