[1] След това Йов отвори уста и прокълна деня на раждането си.
[2] Йов заговори с думите:
[3] „Да бъде заличен денят, в който съм роден, и нощта, в която рекоха: „Зачена се момче!“
[4] Нека този ден потъне в мрак; Бог от висините да не се погрижи за него и да не изгрее над него светлина!
[5] Да го погълнат тъмата и смъртната сянка, черен облак да го покрие, да се страхуват от него като от ден, помрачен от буря!
[6] А онази нощ – тъмнина да владее над нея, да не се числи към дните на годината, да не влезе в числото на месеците!
[7] Ето онази нощ да бъде безлюдна; никакво веселие да не влезе в нея!
[8] Да я прокълнат тези, които кълнат дните, тези, които са способни да разбудят левиатана!
[9] Да потъмнеят нейните звезди – зорници при нейния изгрев; нека тя чака светлината, но такава да не блясва, и нека не види първите лъчи на зората,
[10] задето не затвори дверите на майчината ми утроба; тогава тя би скрила скръбта от очите ми!
[11] Защо ли не умрях, когато се раждах, защо не издъхнах при излизане от утробата?
[12] Защо ли ме прие скутът на майка ми? Защо ли ме откърмиха нейните гърди?
[13] Тогава щях да лежа и почивам и щях да спя, несмущаван от нищо,
[14] при царе и велможи – съветници земни, които издигаха за себе си гробници,
[15] или при князе, които имат злато и домове, пълни със сребро.
[16] Като пометнато зарито да бях се поминал, както дечицата, които не са видели светлина!
[17] Там злодеите престават да вилнеят, там почиват изнурените.
[18] Там затворниците са свободни от грижи и не слушат гласа на надзирателя.
[19] Малки и големи там са едно и също и робът е свободен от господаря си.
[20] Защо Бог дава на страдалеца светлина и живот – на огорчените душевно?
[21] Те очакват смъртта, а я няма, търсят я повече, отколкото скрито имане.
[22] Те биха се зарадвали до възторг, биха ликували, че са намерили гроб.
[23] За какво Бог дава светлина на човек, чийто път е закрит и пред когото Той е поставил преграда?
[24] Преди залък хляб да хапна, въздишам горчиво и стенанията ми се леят като вода,
[25] защото се ужасявах от ужаса и ето – той ме постигна. От което се боях, то ме и връхлетя.
[26] Няма за мене мир, ни покой, няма утеха: настъпи безпокойство.“