[1] Йов продължи своето слово:
[2] „Жив е Бог, Който ме лиши от право, и Всемогъщият, Който опечали душата ми.
[3] Докато диханието ми е у мене и Божият дух в ноздрите ми,
[4] моите устни няма да проговорят неправда и езикът ми няма да произнесе измама!
[5] Далече съм от мисълта да ви отдам право и до смъртта си няма да се откажа от своята невинност.
[6] Поддържам здраво своето право, няма да престана; няма да ме укори моето сърце в никой от моите дни.
[7] Врагът ми е като нечестив човек и моят противник е като злодей.
[8] Защото каква е надеждата за беззаконника, когато Бог прекъсне живота му, изтръгне душата му?
[9] Ще се вслуша ли Бог във вика му, когато го сполети беда?
[10] Ще има ли утеха за него във Всемогъщия и ще призовава ли той Бога по всяко време?
[11] Ще ви поуча какво има в Божията ръка, няма да скрия какво възнамерява Всемогъщият.
[12] Ето вие всички видяхте, а защо празнословите?
[13] Това е участта от Бога, отредена за нечестив човека, и наследството, което потисниците получават от Всемогъщия.
[14] Ако се умножават синовете на такъв човек, ще загинат от меч, и потомците му няма да се насищат с хляб.
[15] Останалите след него смъртта ще погребе, а вдовиците им няма да плачат.
[16] Дори да натрупа и куп сребро като многобройните песъчинки и да приготви дрехи като големите купове глина
[17] – всичко това той ще приготви, но праведникът ще се облича и чистият ще наследи среброто.
[18] Своята къща изгражда като молец и си прави колиба, както пазач;
[19] ляга да спи богат, а не се събужда такъв: отваря очи и вече не е такъв.
[20] Като потоп ще го постигне ужас; нощем ще го грабне буря.
[21] Ще го вдигне източен палещ вятър и ще тръгне, но вятърът ще го отвлече от мястото му.
[22] Безжалостно ще налети бедствие върху него колкото и да иска да избегне от него.
[23] Ще се пляска с ръце по него и ще се подсвирва от мястото му.“