[1] Елиуй продължи да говори и каза:
[2] „Смяташ ли за правилно това, което изрече: „По-прав съм от Бога“,
[3] както и това, че казваш: „Каква ми е ползата от невинността и каква ми е изгодата, ако бих грешал?“
[4] Аз ще отвърна с думи – на тебе и на приятелите ти с тебе.
[5] Погледни небето и виж, взри се в облаците високо над тебе!
[6] Ако си съгрешил, какво Му причиняваш? И ако престъпленията ти са много, какво ще Му направиш?
[7] Ако си праведен, какво Му даваш или какво Той получава от ръката ти?
[8] Грехът ти засяга човек като тебе, а вършиш ли справедливото, за човешки син е.
[9] Потисканите викат от многото потисници и поради насилието на силните зоват за помощ,
[10] но никой не казва: „Къде е Бог, моят Творец, Който дава помощ през нощта,
[11] Който ни поучава повече, отколкото добитъка по земята, и ни вразумява повече от птиците в небето?“
[12] Там те викат, но Той не им отговаря поради гордостта на злите хора.
[13] Да, наистина напразно викат и Всемогъщият не взима под внимание това.
[14] Въпреки че казваш, че не Го виждаш, но съдът е пред Него и ти го очаквай.
[15] А сега, понеже Той не проявява гнева Си и не обръща твърде внимание на гордост,
[16] затова Йов отвори лекомислено устата си и безразсъдно лее думи.“