[1] Защо Всемогъщият знае времената, а онези, които Му се уповават, не виждат дните Му за въздаяние?
[2] Преместват межди, грабят стада и ги пасат като свои;
[3] от сираци откарват осел, от вдовица вземат в залог вол;
[4] сиромаси изтикват от пътя, притеснените по земята са принудени да се крият.
[5] Ето като диви осли в пустиня те потеглят на своята работа, като търсят плячка; в степта се оглеждат за хляб за децата си.
[6] Жънат остатък по полето на негодници, берат остатъка грозде в лозето на нечестив човек;
[7] нощуват голи без връхна дреха и на студ без завивка;
[8] прогизнали са от проливен планински дъжд и останали без убежище, се притискат към скали;
[9] откъсват сираче от майчина гръд, на сиромаха вземат в залог връхната дреха.
[10] Бедните обикалят голи без дреха и гладни мъкнат снопове на богати;
[11] изстискват маслиново масло между стени, като нямат камъни за изстисквачка, тъпчат в лин и жадуват.
[12] В града човеци охкат и душата на смъртно ранените надава вик, а Бог не обръща внимание.
[13] И други са врагове на светлината, не знаят пътищата ѝ, не минават по пътеките ѝ.
[14] Призори става убиецът, убива сиромах и беден, а нощем обикаля крадецът.
[15] И окото на прелюбодееца изчаква здрача. Той си казва: „Ничие око няма да ме види“, и забулва лице.
[16] В тъмнината се промъкват в домовете, денем се прибират и не искат да знаят за светлината.
[17] За тях денят почва, когато е тъмнина, понеже знаят ужаса на смъртната сянка.
[18] Леко ще бъде отвлечен такъв по водната повърхност, проклет е неговият дял от земя и няма да поеме по пътя към лозята.
[19] Жега и суша ще ги ограбят, подобно на снежна вода, така и преизподнята ще погълне грешника.
[20] Нека майчина утроба го забрави; нека се храни с него червеят, помен да не остане от него, нека беззаконникът падне като дърво.
[21] Такъв угнетява бездетната, нераждалата и на вдовица не прави добро.
[22] Все пак Бог помага на силните; те стават, когато вече не са уверени за живота си,
[23] дава им сигурност, така че имат подкрепа, и Неговите очи бдят над техните пътища.
[24] Те се издигат високо и ги няма; пропадат и загиват като всички, и ще бъдат изрязани като върховете на класовете.
[25] Не е ли така? Кой би ме наказал за лъжа? Кой би обърнал думата ми в нищо?