[1] Когато тези трима мъже престанаха да отговарят на Йов, защото в своите очи той беше прав,
[2] разпали се гневът на Елиуй, син на Варахиил, вузитец от Рамовия род. Той се разгневи на Йов, понеже този изкарваше себе си прав пред Бога,
[3] а гневът му се разпали против тримата му приятели затова, че не намериха отговор, но обвиняваха Йов.
[4] Елиуй чакаше, докато Йов говореше, понеже всички бяха по-стари от него.
[5] Когато Елиуй видя, че тримата мъже не знаят какво да отговорят, гневът му се разпали.
[6] Тогава Елиуй, син на Варахиил, вузитец, в отговор каза: „Аз съм млад на години, а вие сте стари. Затова се сдържах боязливо да изявя пред вас моите познания.
[7] Аз си казвах: „Нека дните говорят и нека многолетието поучава на мъдрост.“
[8] Все пак у човека има дух и диханието на Всемогъщия го вразумява.
[9] Възрастните не са винаги мъдри, правото не разбират само старците.
[10] Затова казвам: изслушайте ме! Ще ви съобщя мнението си.
[11] Ето чаках вашите думи, вслушвах се в умните ви мисли, докато търсехте точни думи.
[12] С внимание ви проследявах и ето никой не се противопостави на Йов и никой от вас не отговори на думите му.
[13] Не казвайте: „Намерихме мъдростта: нека Бог го опровергае, а не човек.“
[14] Ако той би отправил думите си към мене, не щях да му отговоря с вашите думи.
[15] Смутени стоят, не отговарят вече. Свършиха се думите им.
[16] Трябва ли да чакам, понеже те не говорят, стоят и повече не отговарят?
[17] Ще отговоря и аз от своя страна. Така и аз ще изявя това, което зная,
[18] понеже съм пълен с мисли и Божият дух у мене напира.
[19] Ето вътрешността ми е като неотпушено вино, готова е да се пръсне като нови мехове.
[20] Нека говоря и ще си поема въздух, ще отворя устните си и ще отговоря.
[21] Няма да гледам на лице и никого няма да лаская,
[22] защото не умея да лаская: иначе моят Творец би ме наказал веднага.“