[1] В отговор Вилдад Савхеец каза:
[2] „Докога ще говориш така? Думите от устата ти са бурен вятър!
[3] Нима Бог съди несправедливо и Всемогъщият изопачава правдата?
[4] Ако твоите деца са съгрешили против Него, Той ги е и предал на произвола на беззаконието им.
[5] Но ако търсиш Бога и се молиш на Всемогъщия,
[6] и ако си чист и правдив, Той още сега ще застане като страж над тебе и по достойнство ще възстанови твоето жилище.
[7] Ако отначало си притежавал малко, след това ще придобиеш твърде много.
[8] И така, запитай предишните поколения и вникни в това, което техните бащи придобиха;
[9] тъй като ние сме вчерашни и нищо не знаем, нашите дни на земята са само сянка.
[10] Няма ли да те научат, да ти кажат и от сърцето си да изговорят думите:
[11] „Никне ли папирусна тръстика там, където няма блато? Расте ли камъш без вода?
[12] Той още е свеж и не е за отрязване, а изсъхва преди всяка трева.“
[13] Такива са пътищата на всички, които забравят Бога, и надеждата на злодея ще пропадне.
[14] Неговото упование е подкосено и опората му е като мрежа на паяк.
[15] Опре на къщата си и тя рухва; ще се хване за нея и няма да устои.
[16] Пълен със сок е той на слънцето, клоните му се разстилат отвъд градината.
[17] Корените му се вплитат в грамада камъни, между камъните се е укрепил той.
[18] Но когато го изтръгнат от мястото му, то ще се откаже от него: „Не съм те виждало!“
[19] Ето каква е радостта на неговия път в живота! А из пръстта изниква друг нечестив човек.
[20] Ето Бог няма да отхвърли безукорен човек и не поддържа ръката на злосторника.
[21] Твоята уста Той ще запълни отново със смях и устните ти – с радостно възклицание.
[22] Тези, които те ненавиждат, ще потънат в срам, няма да имат шатри нечестивите.“