[1] В отговор Софар Наамец каза:
[2] „И така, моите мисли ме принуждават да отговоря, тъй като силно съм развълнуван.
[3] Обиден укор чух за мене, но духът на моя разум ме подбужда да възразя.
[4] Не знаеш ли ти това, че от прадревни времена, откакто Бог е поставил човек на земята,
[5] тържеството на нечестивите е кратковременно и радостта на нечестивия човек трае само миг?
[6] Макар до небесата да се извиси гордостта му и главата му да се докосне чак до облаците,
[7] той ще изчезне за вечни времена, подобно на нечистотията му. Тези, които са го виждали, ще ахнат: „Къде е той?“
[8] Като сън ще отлети и няма да го намерят, и ще изчезне като нощно видение.
[9] Очи, които са го видели, няма вече да го видят и мястото му вече няма да го съгледа.
[10] Синовете му ще просят при бедните и децата му ще върнат заграбеното богатство.
[11] Телесните му части са още пълни със силата на младостта му, но с него тя ще легне в пръстта.
[12] Ако и да е сладко злото за устата му и той го крие под езика си,
[13] пази го и не го оставя, а го държи в устата си –
[14] то във вътрешностите му тази негова храна ще се превърне в отрова от кобра в тялото му.
[15] Той е гълтал богатство, но ще го избълва: Бог ще го изтръгне от неговото тяло.
[16] Отрова от усойница смуче той; езикът на пепелянка ще го умъртви.
[17] Няма вече радостно да гледа потоци от масло, нито реки, пълни с мед и мляко.
[18] Придобитото ще върне, без да му се наслаждава; съобразно богатството му ще дойде и неговата разплата – такъв няма да се зарадва.
[19] Защото той потискаше, изоставяше бедни, заграбваше къщи, които не беше строил,
[20] нямаше покой вътре у себе си, затова и богатствата му няма да го спасят.
[21] От лакомията му нищо не убягваше, затова и благоденствието му ще е нетрайно.
[22] При пълно изобилие той ще изпадне в нужда; ръцете на всички обидени ще се надигнат срещу него.
[23] Ще стане тъй: за да напълни корема му, Бог ще изсипе върху му яростта на Своя гняв и ще направи стрели да завалят като дъжд върху му, по неговото тяло.
[24] Ако се спаси от желязното оръжие, меден лък ще го прониже.
[25] Ще извлече стрелата и ще излезе от тялото, но би излязла с бляскавия си връх от жлъчката му. Смъртен ужас ще го обхване.
[26] Пълна тъмнина е подготвена за него; ще го гори от никого нераздухван огън, който ще погълне последния човек в шатрата му.
[27] Небесата ще разкрият беззаконието му и земята ще въстане против него.
[28] Ще рухне благосъстоянието на дома му като разляна вода в деня на гнева Му.
[29] Ето участта на нечестивия човек, отредена от Бога, и определеното му от Всемогъщия!“