[1] „И от това трепери сърцето ми и трепка от мястото си.
[2] Слушайте, слушайте бушуването на гласа на Бога, трясъка, който излиза от устата Му.
[3] Той го разгръща по цялото небе да гърми, а светкавицата Си – до краищата на земята.
[4] След Него реве гърмът, гърми с мощния Му глас. Той не задържа светкавицата, когато се чуе Неговият гръм.
[5] Бог гърми с чудния Си глас, върши велики дела, които не разбираме.
[6] Защото Той казва на снега: „Падай на земята!“, и на проливния дъжд властно: „Изливай се още по-силно!“
[7] Той слага печат върху ръката на всеки човек, за да знаят Неговите дела.
[8] Тогава звярът отива в убежището си и си остава в леговището.
[9] От юг идва буря, от север – студ.
[10] От Божието духване се образува лед и широката водна повърхност се втвърдява.
[11] И с влага натоварва облаците и облаците пръскат светкавиците Му.
[12] И според замислите Му те тръгват насам-натам, за да изпълнят Неговата заповед по краищата на земята,
[13] било за наказание на земята Му или за милост – така ги изпраща.
[14] Ти, Йов, вслушай се в това, стой и размишлявай за Божиите чудеса!
[15] Знаеш ли как Бог се разпорежда с тях, как се появява светкавица от Неговия облак?
[16] Разбираш ли как висят облаците – това чудо на Всесъвършения в знанието?
[17] Ти, който се потиш в дрехата си от жеги, когато земята притихне при южния вятър,
[18] ти ли разпростря с Него облаците, твърди като излято метално огледало?
[19] Научи ни какво да Му кажем! Поради помрачение нищо не можем да представим.
[20] Ще Му бъде ли казано: „Аз искам да говоря?“ Би ли казал някой, че би искал да загине?
[21] А сега светлината не се вижда, макар тя ярко да блести зад облаците, но след като вятър премине и ги прочисти.
[22] От север идва златното влияние, а Бог е Сам обкръжен с величие, което внушава благоговение.
[23] Всемогъщият е непостижим. Велик е по сила, по съд. Богат на справедливост, Той не угнетява.
[24] Нека поради това хората да благоговеят пред Него и Той да бъде почитан от всички мъдри по сърце!“