[1] В отговор Йов каза:
[2] „Изслушайте внимателно речта ми; това да замести вашите утешения.
[3] Потърпете ме, а аз ще говоря, а след като поговоря, тогава ми се присмивайте.
[4] Нима към човек е отправена жалбата ми? А как да не загубя търпение?
[5] Обърнете към мене лица, ужасете се и поставете ръка на устата си,
[6] щом само си спомня – ужасявам се и трепет обзема тялото ми.
[7] Защо нечестивите живеят, достигат старост, дори стават много силни?
[8] Потомството им е с тях, пред лицето им, и младочките им са пред очите им.
[9] Къщите им тънат в благоденствие и не знаят страх, и няма Божий бич върху тях.
[10] Бикът им покрива и не изхвърля напразно, кравата им ражда и не помята.
[11] Оставят дечицата си на свобода като стадо и ето те скачат радостно.
[12] Пеят високо при съпровод на тимпани и цитри и се веселят при звуци на флейти.
[13] В благополучие прекарват дните си и спокойно слизат в преизподнята.
[14] Но те казват на Бога: „Махни се от нас!“, и още: „За Твоите пътища ние не искаме да знаем нищо!
[15] Какво е Всемогъщият, за да Му служим? И каква ни е ползата, ако Му се молим?“
[16] Ето не е ли в техните ръце благополучието им? Нека бъде далеч от мене този начин на мислене у нечестивите!
[17] Често ли светилникът на нечестивите гасне и ги връхлетява нещастие, а Той в гнева Си им отрежда страдания?
[18] Често ли те биват като сламка пред вятъра и като плява, понасяна от вихрушка?
[19] Бог пази ли за децата му неговото нещастие? Нека Той въздаде на него самия, за да разбере той това!
[20] Нека очите му видят такова бедствие и нека сам той пие от гнева на Всемогъщия.
[21] Защото какво го е грижа за дома му след неговото отминаване, когато отброените му месеци изтекат?
[22] Но Бога ли ще учим на знание, когато Той съди и ангелите?
[23] Един умира в щастие, напълно спокоен и доволен;
[24] изобилна е маста по неговите бедра и костите му са напоени с мозък.
[25] А друг умира с огорчено сърце, без да е вкусил добро.
[26] Но в праха те ще лежат заедно и червеи по тях ще плъпнат.
[27] Ето аз зная вашите помисли и намерения, които сте замислили против мене.
[28] Нали вие казвате: „Къде е домът на велможата и къде е шатрата – жилище на нечестивите?“
[29] Разпитвайте пътувалите и се запознайте с тяхното свидетелство,
[30] че в ден на нещастие злодеецът бива пощадяван, но е отвеждан настрана до деня за погубване.
[31] Кой ще му каже в лицето истината за неговия път? И за това, което е извършил, кой ще му въздаде?
[32] С почит го съпровождат до гробищата и се грижат за гроба му.
[33] Буците пръст от долината на погребението стават за него сладки; след него върви цяла тълпа, а тези, които са отишли преди него, са неизброими.
[34] Как тогава желаете да ме утешавате с празни мисли? Вашите отговори се оказват лъжа.“