[1] В отговор Йов каза:
[2] „Как ти помогна на останалия без сили, как подкрепи немощната ръка!
[3] Какъв прекрасен съвет даде на немъдрия и как го поучаваш да вниква в пълнота!
[4] На кого ти извести тези думи и чий дух излизаше от тебе?
[5] Ето рефаими треперят, водите и всичко, което живее в тях.
[6] Преизподнята е разбулена пред Него и няма покривало за ада.
[7] Разпрострял е Той север над празнотата, окачил е земята на нищо.
[8] Той връзва водите в облаците Си и облакът под тях не се разкъсва от тежестта им.
[9] Обвил е престола Си и е разпрострял Своя облак над него.
[10] Очертал е граница на водната повърхност там, където е пределът между светлината и тъмнината.
[11] Стълбовете, на които е опряно небето, треперят и се ужасяват, когато Бог ги заплаши с наказание.
[12] Със Своята сила Той вълнува морето и с разума Си поразява бушуването му.
[13] Неговото дихание е дало блясъка на небето, Неговата ръка е пронизала бягащата змия.
[14] Ето това са покрайнините на пътя Му! Това е само шепот, чут от Него! А кой може да разбере гърма на Неговата мощ?“