[1] Ето твоята надежда е лъжлива. Неговият поглед ще те повали.
[2] Никой няма да се осмели да го дразни. А кой би устоял пред Мене?
[3] Кой Ми е послужил по-напред, та Аз да му върна? Под цялото небе всичко е Мое.
[4] Няма да премълча за частите на бехемота, за силата и неговата красота.
[5] Кой може да отгърне горната му дреха? Кой ще се промъкне в двойната му броня?
[6] Кой може да отвори вратата на лицето му? Около зъбите му – ужас!
[7] Яки щитове на гърба му, скрепени като със здрав печат.
[8] Един до друг се допират, никакъв въздух не прониква между тях.
[9] Здраво се държат един до друг, затворени са един към друг и не се отделят.
[10] Когато киха, той излъчва светлина и очите му са като ресниците на зората.
[11] От устата му излизат пламъци, като огнени искри изскачат.
[12] От ноздрите му излиза пара като от врящо гърне и котел.
[13] Дъхът му разпалва въглищна жар и от устата му излиза пламък.
[14] На врата му обитава сила и неговото лице всява ужас.
[15] Месестите части на корема му са съединени плътно; като слети са – не помръдват.
[16] Сърцето му е твърдо като камък, яко като долен мелничен камък.
[17] Когато се надига, юнаци се разтреперват, в смущение отстъпват.
[18] Улучи ли го, мечът не издържа, нито копието, ни изстрел, ни острие на стрела.
[19] За слама смята желязото, за гнило дърво – бронза.
[20] Синът на лъка – стрелата, няма да го обърне в бягство; в слама се превръщат за него камъните за прашка.
[21] Като сламка посреща боздугана и се присмива на фученето на копието за хвърляне.
[22] Под него има остри отломки и лежи той в калта като в диканя.
[23] Водната дълбочина той прави да ври като котел и морето превръща в гърне за мас.
[24] След себе си оставя светла пътека; бездната изглежда като сребърносива.
[25] На земята няма подобен на него, създаден да бъде безстрашен.
[26] На всичко, което е високо, гледа с презрение; цар е на всички горди хищници.“