[1] Елиуй продължи да говори и каза:
[2] „Почакай ме малко и ще те поуча! Понеже имам още какво да кажа за Бога.
[3] Ще започна мисълта си отдалече и ще въздам на своя Творец справедливост,
[4] понеже думите ми не са измама, но пред тебе стои съвършен в познанията.
[5] Ето Бог е мощен и все пак не отхвърля духовно силен.
[6] Той не оставя нечестив човека жив, но на потиснатите въздава правото.
[7] Не отвръща очи от праведните, но ги поставя с царе на престол завинаги и те се въздигат.
[8] Ако пък са оковани с вериги и се държат в оковите на неволята,
[9] Той им напомня за техните дела и нечестия, понеже са се възгордели,
[10] и отваря ушите им за предупреждение, и им казва, че трябва да се обърнат от греха.
[11] Ако послушат и Му служат, ще прекарат дните си в благополучие и годините си в радост.
[12] Ако не послушат, ще загинат от стрела и ще умрат в безумие.
[13] Но нечестивите таят у себе си ярост, не Му се молят, когато Той ги окове.
[14] Затова диханието им свършва на младини, а животът им е като на ханаанските храмови блудници.
[15] Бог спасява бедния в неволята му и когато е потиснат, отваря му ухото.
[16] И тебе би изтръгнал от теснотата на простора, където няма притеснение и поставеното на трапезата е богато на тлъстина.
[17] Но изпълваш ли се с вина за нечестие, ще те постигнат съд и осъждане.
[18] Не оставяй гневът да те подведе към хула и да те съблазни богат жертвен откуп.
[19] Ще обърне ли внимание Бог на твоето богатство? Не, нито на златото, нито на мощната ти сила.
[20] Не жадувай онази нощ, в която народите се изтребват.
[21] Пази се, не се поддавай на нечестие, което ти си избрал пред бедата.
[22] Ето Бог е възвишен по силата Си и кой би могъл да даде поучение като Него?
[23] Кой би могъл да Му посочи Неговия път? Кой би могъл да каже: „Ти постъпваш несправедливо?“
[24] Помни това, за да прославяш делата Му, които хората възпяват.
[25] Всички хора могат да ги видят, ако и човек да ги съзре отдалече.
[26] Ето Бог е велик и непознаваем, броят на годините Му е неизследим.
[27] Той извлича капките от морето; в мъглата те се изливат в дъжд.
[28] Те капят от облаците и се изливат изобилно върху хората.
[29] И все пак, кой би могъл да разбере широтата на облаците, гърма от Неговата шатра?
[30] Ето Той разпростира над тях Своята светлина и покрива морските дълбини в мрак.
[31] От тях Той съди народите, дава им храна в изобилие.
[32] В дланите Си Той крие светкавица и ѝ заповядва кого да удари.
[33] Нейният гръм я известява, самият добитък също усеща, че тя идва.“