[1] Викай! Има ли кой да ти отговори? И към кого от светите ангели ти ще се обърнеш?
[2] Гневливостта убива глупав човек, а ревността погубва безразсъден.
[3] Видях как глупав човек пуска здраво корен и веднага проклех дома му.
[4] Децата му са далеч от спасение, ще ги бият при градските врати и няма кой да ги защити.
[5] Гладният ще изяде жетвата му, даже от тръни той ще я измъкне. Жадните ще погълнат имота му.
[6] Защото злото излиза не от праха и страданието изниква не от земята.
[7] Но човек се ражда за мъка, както искрите – за да летят нагоре.
[8] Но аз бих се обърнал към Бога и бих поверил делото си на Бога,
[9] Който твори дела велики и непостижими и безброй чудеса.
[10] Той оросява с дъжд земята и дава от небето вода на полетата,
[11] за да постави унижените нависоко, тъй че опечалените намират спасение.
[12] Той осуетява замислите на коварните, така че ръцете им да не довършат предприетото.
[13] Той улавя мъдруващите със собствената им хитрост и замисълът на хитрите се осуетява:
[14] посред бял ден те се натъкват на тъмнина и по обед ходят пипнешком, както нощем.
[15] Бедния Той спасява от меча на техните уста, както и от ръката на силния.
[16] И затова за слабия има надежда и се затваря устата на злия.
[17] Ето блажен е този човек, когото Бог наставлява, и затова не отхвърляй наказанието на Всемогъщия,
[18] защото Той наранява и Сам превързва; Той поразява и Неговите ръце лекуват.
[19] В шест беди Той ще те спаси и в седмата зло няма да те докосне.
[20] Във време на глад ще те откупи от смъртта и при война ще те избави от меч.
[21] От бича на езика ще бъдеш предпазен и няма да се уплашиш от опустошение, ако то настъпи.
[22] На опустошение и глад ти ще се надсмееш и от дивите зверове няма да се уплашиш,
[23] защото си се съюзил с полските камъни и дивите зверове са в мир с тебе.
[24] Тогава ще разбереш, че шатрата ти е в безопасност, ще огледаш къщата си и ще се окаже, че нищо не липсва.
[25] Ще се увериш, че потомството ти е многобройно и рожбите ти – като трева по земята.
[26] В дълбока старост ти ще стигнеш до своя гроб, тъй както житните снопове се подреждат, когато им дойде времето.
[27] Ето ние това сме научили: то е вярно. Чуй го и го приеми.