[1] Тогава Йов отговори:
[2] „О, ако вярно премерят моята печал, ако поставят на везни заедно с нея страданието ми!
[3] Това сега би излязло по-тежко от морския пясък! Затова думите ми са налудничави.
[4] Защото стрелите на Всемогъщия стоят забити в мене; духът ми всмуква отровата им; ужасите Божии се опълчиха против мене.
[5] Реве ли див осел на паша? Мучи ли бик на пълна ясла?
[6] Яде ли се нещо прясно без сол и има ли вкус безсолно яйце?
[7] Душата ми не иска да се докосне до тях – те са като противна храна за мене.
[8] О, ако се сбъдне това, за което аз просих, и ако Бог изпълни очакването ми!
[9] Ах, ако би пожелал Бог да ме погуби, да простре ръката Си и да свърши с мене!
[10] Това би ми било все още утеха и аз бих бил радостен в моето безпощадно страдание, понеже не се отрекох от думите на Светия.
[11] Каква е моята сила, за да се надявам на себе си? И какъв ще е краят, за да очаквам дълго?
[12] Силата ми сила ли е? Моето тяло от мед ли е изковано?
[13] Не съм ли вече безсилен да си помогна и има ли за мене някаква опора?
[14] Към падналия духом трябва да се оказва милост от приятеля му, макар той да е престанал да се бои от Всемогъщия.
[15] Но моите братя са непостоянни като потоци, които бързо се оттичат,
[16] и са размътени от лед, и в които се топи сняг.
[17] В знойно време те намаляват, а във време на жега изчезват от местата си.
[18] Към тях керваните отклоняват посоката на пътищата си, но навлизат в пустинята и се изгубват;
[19] поглеждат към тях темайските кервани, надяват им се савейските пътници.
[20] Но остават излъгани в своята надежда: отиват там и се червят от срам.
[21] Такива сте и вие сега за мене: видяхте бедата и се уплашихте.
[22] Нима казах: „Донесете ми“? Или: „Подарете ми от вашето богатство“?
[23] Или: „Спасете ме от ръката на врага“? Или: „Изкупете ме от ръката на мъчителите“?
[24] Поучете ме и аз ще млъкна, пояснете ми в какво съм неволно съгрешил.
[25] Колко силни са искрените думи, но вашите доводи какво доказват?
[26] Вие измисляте думи за изобличение, но на вятър хвърляте думите си.
[27] Хвърляте жребий за сирака и сте готови да продадете своя приятел.
[28] А сега благоволете да ме погледнете: ще започна ли да ви лъжа право в лицето?
[29] Размислете – да не се дойде до несправедливост? Размислете – моето право е още у мене.
[30] Има ли в езика ми неправда? Нима небцето ми не разбира това, което е гибелно?