[1] Тогава Елиуй продължи да говори:
[2] „Чуйте, вие, мъдри, речта ми, слушайте ме, вие, знаещи!
[3] Защото ухото проверява думите, така както небцето – вкуса на ястието.
[4] Нека изследваме за нас правото, да познаем кое е доброто.
[5] Ето Йов казва: „Аз съм прав, но Бог ме лиши от съд.
[6] Трябва ли да отрека с лъжа своето право? Раната ми е неизцерима – без вина.“
[7] Кой човек е като Йов, който пие хулите като вода,
[8] общува със злосторници и ходи с нечестиви?
[9] Защото беше казал: „Човек няма полза, когато върши приятното за Бога.“
[10] Затова чуйте ме, разумни мъже! У Бога не може да има неправда и у Всемогъщия нечестие,
[11] понеже Той въздава на човека според това, което е вършил, и човек си го получава според постъпките си.
[12] Наистина Бог не върши нечестие и Всемогъщият не изкривява съда.
[13] Кой Му повери земята и Му е възложил грижата за цялата Вселена?
[14] Ако Той би обърнал сърцето Си към Себе Си и би привлякъл Своя Дух и диханието само към Себе Си,
[15] всяко живо същество щеше да загине веднага и човекът щеше да се върне в праха.
[16] И ако имаш разум, чуй това и ухото ти да обърне внимание върху гласа на думите ми!
[17] Наистина може ли да управлява онзи, който мрази правото? Тогава можеш ли да обвиниш Всеправедния?
[18] Може ли да се каже на царя: „Ти си негодяй“, а на князете: „Вие сте нечестиви“?
[19] Но Той не гледа и на лицата на князете и не предпочита богат пред беден, защото всички те са дело на ръцете Му.
[20] Те умират внезапно, посред нощ; разбунтува се народът и те изчезват; силния Той отстранява не с човешка сила.
[21] Защото очите Му бдят над пътищата на човека и Той вижда всичките му стъпки.
[22] Няма мрак, нито смъртна сянка, където биха могли да се укрият злосторниците.
[23] И така, Той повече няма нужда да възлага на човека да отиде при Него на съд.
[24] Той съкрушава силните без изследване и поставя други на техни места,
[25] защото Той проследява техните дела и ги поразява нощем, и те биват унищожени.
[26] На място, където всички виждат, Той ги наказва, подобно на престъпници,
[27] понеже са се отклонили от Него и не спазват всички Негови пътища,
[28] така че до Него дойде викът на бедните и Той чу стенанието на потиснатите.
[29] Държи ли се Той спокойно, никой не може да Го обяви за виновен; скрие ли лицето Си, кой може да Го види – било за един народ, било за един човек,
[30] така че нечестив човек да не царува за съблазън на народа.
[31] Пред Бога трябва да се говори: „Възгордях се, няма вече да греша,
[32] За това, което не виждам, Ти ме научи. Ако съм допуснал беззаконие, няма да продължа да го върша.“
[33] Трябва ли Бог да въздава според твоето мнение, понеже ти отхвърли това? Ти трябва да избираш, не аз. Каквото знаеш, това говори!
[34] Ще ми кажат разумните хора, както и мъдрият човек, който ме е слушал:
[35] „Йов не говореше умно и думите му не са разумни.“
[36] Нека той да бъде подлаган непрестанно на изпитание според отговорите му, свойствени на зли хора,
[37] понеже към греховете си прибавя нечестие, между нас си устройваше да му пляскат одобрително с ръце и умножава думите си против Бога.“