[1] Наистина среброто има своя рудна жила и златото има място, където го промиват.
[2] Желязото се добива от земята, от камениста маса се извлича мед в пещ.
[3] Поставя се край на тъмнината и грижливо се търси руда в мрак и смъртна сянка.
[4] Изкопават рудник по места, където крак не е стъпвал, увисват и се клатят далече от човек.
[5] Земята, от която идва храна, е ровена сякаш от огън.
[6] Скалите там са източник на сапфир и златен прах в тях.
[7] Пътеката за там орел не знае, око на ястреб не я е съзирало.
[8] Не е пристъпвал там горд див звяр, лъв не е ходил по нея.
[9] На гранит човек слага ръката си, издъно преобръща планини,
[10] тунели изсича в скалата. Окото му съзира всякаква скъпоценност.
[11] Спира прилива на потоците и скритото изважда на светло.
[12] Но къде се намира мъдростта и къде е мястото на разума?
[13] Човек не знае нейната цена. Тя не се намира в земята на живите.
[14] Бездната казва: „Не е у мене тя!“ И морето казва: „Не е у мене!“
[15] Не се дава за пречистено злато и не се отмерва сребро като покупна цена за нея.
[16] Не се отмерва за нея офирско злато, нито се купува с карнеол или със сапфир.
[17] Не се равняват с нея злато и кристал; не се разменя за съд от злато.
[18] За корали и планински кристал защо да се говори, тя е повече от бисери.
[19] С нея не се равнява и топазът от Куш; с чисто злато тя не се оценява.
[20] Но откъде идва мъдростта и къде е мястото на разума?
[21] Утаена е тя пред очите на всичко живо, скрита е тя от птиците по небето.
[22] Адът и смъртта казват: „Само с уши сме слушали слух за нея.“
[23] Само Бог знае нейния път и Той познава нейното място,
[24] защото Той прониква със Своя взор до краищата на земята и вижда всичко под цялото небе.
[25] Когато Той определяше тежестта на вятъра и отреждаше мярка за водата,
[26] когато даваше наредбата за дъжда и пътя за гръмотевичната мълния,
[27] тогава Той я видя и установи, уреди я и я изпита.
[28] Тогава каза на човека: „Ето страхът пред Господа – това е мъдростта, а отбягването от злото е разум.“