Skip to content
Opens in a new window
Listen to this chapter

[1] Ето всичко това окото ми видя, ухото ми чу и го разбрах.

[2] Това, което знаете вие, зная и аз: не падам по-долу от вас.

[3] Но аз бих искал да говоря към Всемогъщия, бих желал да се защитавам пред Бога.

[4] А вие измисляте лъжи; всички вие сте негодни лекари.

[5] О, да бяхте съвсем замълчали! Това би ви се вменило за мъдрост.

[6] Изслушайте моите предупреждения и вникнете в порицанията на устата ми.

[7] Трябваше ли да говорите за Бога неправда и за Него да говорите лъжа?

[8] Трябваше ли да бъдете лицеприятни към Него и в защита на Бога тъй да се препирате?

[9] Добре ли ще бъде, ако Той ви подложи на изпитание? Нима ще Го измамите, както измамват човек?

[10] Той ще ви осъди, макар и прикрито да лицемерите.

[11] Нима величието Му не ви плаши и страх пред Него не ви обзема?

[12] Вашите мъдрости са като прах, укрепление от глина е вашата защита.

[13] Замълчете пред мен, ще говоря аз, каквото и да ме постигне.

[14] Ще понеса тялото си със своите зъби и душата си ще положа в своята ръка.

[15] Ето Той ме убива, но аз не треперя. За постъпките си пред лицето Му аз бих желал да споря.

[16] И това ми е вече за утеха, понеже злодей няма да се яви пред лицето Му.

[17] Слушайте, изслушайте внимателно със своите уши думите ми и разясненията ми.

[18] Ето аз подготвих своето дело за съда; зная, че съм прав.

[19] Кой може да ме оспори? Защото тогава бих замлъкнал и умрял.

[20] Само две неща не прави с мене и тогава аз няма да се укривам от Твоето лице:

[21] оттегли от мене ръката Си и Твоят ужас да не ме плаши.

[22] Тогава ме призови и аз ще отговарям; или аз ще говоря, а Ти ми възразявай.

[23] Колко са простъпките и греховете ми? Покажи ми престъплението ми и греха ми?

[24] За какво скриваш лицето Си и мислиш, че съм станал Твой враг?

[25] Не мачкаш ли Ти лист отронен и не гониш ли сламчица суха?

[26] Защото Ти отреждаш против мене горести и ми вменяваш във вина греховете на моята младост,

[27] поставяш в стегалки краката ми и дебнеш всичките ми постъпки, по ходилата ми си оставил следи.

[28] А аз тлея като гниещо дърво, като дреха, изядена от молец.

Книга Йов — Chapters