[1] Тогава Йов в отговор каза:
[2] „Дори и днес моята жалба прозвучава горчиво и Неговата ръка тегне върху стенанието ми.
[3] О, да знаех къде да Го намеря и как бих могъл да достигна до Неговия престол!
[4] Пред Него бих изложил своето дело и устата си бих изпълнил с доказателства.
[5] Бих желал да узная отговора, който би ми дал, и бих разбрал това, което би ми казал.
[6] Би ли се съдил с мене с всички сили? Не! Поне да би ме изслушал.
[7] Тогава праведният би спорил с Него и в съдебния си спор бих бил освободен.
[8] Но ето обръщам се напред – няма Го, назад – не Го виждам;
[9] наляво ли върши нещо – не виждам, свия ли надясно – не съзирам,
[10] тъй като Той знае всички мои пътища. Изпита ли ме, ще изляза чист като злато.
[11] Моят крак се придържа здраво към Неговите стъпки; запазвах Неговия път и не се отклонявах.
[12] От заповедта на устата Му не отстъпвах; Неговото слово запазвах в сърцето си.
[13] Той сам решава – кой ще Го отклони? Каквото Той пожелае, извършва.
[14] Така Той ще изпълни това, което е решил за мене; и Той има много подобни замисли за мене.
[15] Затова се боя пред Неговото лице; помисля ли – плаша се от Него.
[16] Бог ме обезсърчи и Всемогъщият ме уплаши,
[17] понеже не изчезнах, и мрак закрива пред мене Неговото присъствие.“