[1] Душата ми се отегчи от моя живот; ще се предам на тъгата си; ще заговоря с горчива мъка в душата.
[2] Ще кажа на Бога: „Не ме обвинявай; покажи защо се бориш с мене?
[3] Нима е добре за Тебе да угнетяваш, да отхвърляш делото на ръцете Си, а към замислите на нечестивите благоволяваш?
[4] Нима Ти имаш плътски очи, нима гледаш, както гледа човек?
[5] Нима Твоите дни са като дните на човек или Твоите години са като дни на мъж,
[6] че търсиш вина у мене и търсиш грях у мене,
[7] макар и да знаеш, че не съм вършил нечестие, но няма кой да ме избави от ръката Ти?
[8] Твоите ръце са ме образували и са ме създали изцяло – при все това Ти искаш да ме погубиш?
[9] Спомни си, че Ти си ме изваял от глина, а в праха ли ще ме възвърнеш?
[10] Нали Ти ме изля като мляко и ме сгъсти като сирене,
[11] с кожа и мускули ме облече, с кости и жили ме скрепи,
[12] живот и милост ми дарува и Твоята закрила запазва моя дух?
[13] Ето какво Ти криеше в сърцето Си и аз зная, че то беше в Твоя помисъл:
[14] Ако съгреша, Ти ще забележиш и от моя грях няма да ме очистиш.
[15] Ако съм извършил нечестие, горко ми! Ако съм прав, пак няма да вдигна глава, преситена на унижение. Погледни бедствието ми
[16] – то се увеличава. Ти ме преследваш като лъв и отново явяваш чудеса над мене.
[17] Издигаш против мене нови Свои свидетели; усилваш гнева Си против мене; въвеждаш все нови войски против мене.
[18] Защо Ти от утроба ме извади? Да бях умрял, когато никакво око още не беше ме видяло;
[19] бих бил тогава, както да не ме е имало – от утроба пренесен в гроба.
[20] Дните ми не са ли малко? Престани, отстъпи от мене, за да се ободря малко,
[21] преди да отида безвъзвратно в земята на тъмата и на смъртната сянка,
[22] в тази земя на тъмнина, където е като мрак на смъртна сянка и няма порядък, където тъмнее като в дълбок мрак“.“