[1] „А сега ми се присмиват по-младите от мене, тези, чиито бащи не биха били достойни да ги поставя заедно с кучетата на дребния си добитък.
[2] За какво ми биха били силата и силата на техните ръце? Изчезнала е тяхната пълна сила.
[3] От недостиг и глад изтощени, огризват сухи корени в степта, храсталак по пусти места и в пустинята,
[4] късат храст със соленовидни листа и корени на гениста им служат за хляб.
[5] Прогонват ги от обществото, викат по тях като по крадци,
[6] за да живеят в ужасни пещери, в кухини, пълни с прах и скални дупки.
[7] Викат между храстите, врат се под трънаците –
[8] подли и безименни човеци, измет на земята.
[9] На тези станах подигравателна песен и прицел за бръщолевене.
[10] Те се гнусят от мене, отбягват ме и не се сдържат да плюят в лицето ми.
[11] Тъй като Бог развърза юздата и ме прегъна, те смъкнаха задръжките на устата си.
[12] Отдясно се надига тълпа, хвърлят камъни по краката ми, насочват гибелните си пътища срещу мене,
[13] а прекъснаха моя път, спомогнаха за моята гибел и нямаха чужда помощ за това.
[14] Дойдоха при мене като през широк пролом, бурно се нахвърляха срещу мене като през опустошено място.
[15] Ужаси ме връхлетяха; достойнството ми се разсея като вятър и благополучието ми отмина като облак.
[16] И сега у мене се топи душата ми; дни на беда ме притиснаха.
[17] Нощем ме пронизва болка в костите, боли ме, не ми дава покой.
[18] С всичка сила бива съблечена дрехата ми; Той ме стяга като отвора на ризата ми.
[19] Хвърли ме в калта и аз станах като прах и пепел.
[20] Викам към Тебе и не ми отговаряш; стоя, а Ти само ме гледаш.
[21] Ти стана жесток към мене, със силната Си ръка враждуваш против мене.
[22] Ти ме вдигна, остави ме да се нося по вятъра и ме съсипваш под шума на гърма.
[23] Да, зная, че ще ме докараш до смъртта – в дома, където се събират всички живи.
[24] Наистина, при опустошение няма ли Той да простре ръка и не се ли вика в беда?
[25] Не съм ли плакал за онзи, който беше в тежко притеснение, не е ли скърбяла душата ми за бедните?
[26] Чаках добро, а дойде зло, надявах се на светлина, а дойде мрак.
[27] Моите вътрешности се бунтуват и не се уталожват, постигнаха ме дни на скърби.
[28] Ходя мрачен, без утеха, ставам в събранието и викам.
[29] Станах брат на чакалите и приятел на щраусите.
[30] Кожата по мене е почерняла и моите кости изгоряха от жега.
[31] Свиренето ми на арфа стана тъжно и флейтата ми издава плачевен глас.“