[1] В отговор Йов каза:
[2] „Докога ще огорчавате душата ми и ще ме измъчвате с думи?
[3] Ето вече десет пъти ме посрамвате и не ви е срам да се отнасяте зле с мене.
[4] Даже ако наистина съм съгрешил, грешката засяга лично мене.
[5] Ако ли искате да се превъзнасяте спрямо мен и да ме укорявате за моя позор,
[6] знайте, че Бог ме повали и в мрежата Си ме обгърна.
[7] Ето аз викам: „Насилие!“, и никой не ми отговаря, викам за помощ, а съд няма.
[8] Пътя ми Бог прегради и не мога да премина, пътеките ми Той обгърна с тъма.
[9] Отне от мене славата ми и сне венеца от главата ми.
[10] Отвсякъде ме е съкрушил и аз отминавам; и надеждата ми изтръгна Той като дърво от корен.
[11] Той разпали гнева Си против мене и ме причисли към Своите врагове.
[12] Неговите войнства настъпиха заедно, прокараха срещу мене път и се разположиха на стан около шатрата ми.
[13] Братята ми се отдалечиха от мене и моите познати странят от мен.
[14] Далеч останаха моите сродници и моите доверени хора ме забравиха.
[15] Гостувалите в моя дом и слугините ми ме презират като чужденец, външен станах в техните очи.
[16] Викам слугата си, той не откликва; аз самият трябва да го моля.
[17] Дъхът ми опротивя на жена ми и станах противен за своите сродници.
[18] Дори малките деца ме презират: когато се появя, те ме одумват.
[19] От мене се отвращава най-близкият ми кръг от приятели и тези, които аз обичах, се обърнаха против мене.
[20] Станах кожа и кости; косите ми се оголиха като зъбите.
[21] Смилете се над мене, пожалете ме, вие, приятели мои – защото Божията ръка ме порази.
[22] Защо и вие ме преследвате, както Бог, и не се насищате да разкъсвате плътта ми?
[23] О, ако бяха записани моите речи! Ако бяха в свитък начертани,
[24] с железен резец врязани и чрез олово увековечени върху скала!
[25] Но аз зная, Моят Изкупител е жив. Накрая Той ще се издигне над праха.
[26] И аз, без своята разлагаща се кожа и без своята плът, ще видя Бога.
[27] Аз сам ще Го видя; моите очи ще Го видят не като очи на противник. Сърцето ми се топи в гърдите ми в очакване!
[28] Ако вие още продължавате да говорите: „Как можем да го преследваме, причината на това страдание е у него самия?“ –
[29] Бойте се от меча. Защото яростно е наказанието с меч, за да разберете, че има съд.“