[1] В отговор Елифаз Теманец каза:
[2] „Мъдрият ще отговаря ли с вятърничаво знание и ще пълни ли корема си с горещия източен вятър?
[3] Ще се препира ли с безполезни думи и с речи, от които няма полза?
[4] При това ти и страха пред Бога рушиш и унизяваш молитвата пред присъствието на Бога.
[5] Защото твоята уста разкрива твоята вина и ти си избрал езика на лукавите.
[6] Тебе те обвинява устата ти, а не аз, и собствените ти устни свидетелстват против тебе.
[7] Нима ти си се родил пръв сред хората, нима си създаден преди хълмовете?
[8] Нима си слушал тайния съвет Божий и си придобил мъдрост?
[9] Какво знаеш ти, което ние да не знаем? Какво разбираш ти, което и ние да не проумяваме?
[10] Сред нас има и беловлас, и старец, който по дни е надживял баща ти.
[11] Не ти ли стигат утешителните и благите слова на Бога, отправени към тебе?
[12] Какво така подбужда сърцето ти и защо очите ти са заблестели?
[13] Защо обръщаш против Бога своя дух и с устата си бълваш такива речи?
[14] Какво е човек, че да е чист, и роденият от жена, че да е праведен?
[15] Ето Бог не се доверява дори и на Своите святи ангели, в очите Му и небесата не са чисти.
[16] Колко повече е нечист, отвратителен и безпътен човек, който пие беззаконието като вода.
[17] Аз ще те поуча, послушай ме. Това аз съм видял и ще ти разкажа
[18] това, което мъдрите са възвестили, понеже техните бащи не са го укрили от тях.
[19] Само на тях е била дадена земята и между тях чужденец още не е ходил.
[20] Всичките си дни нечестив човекът прекарва в терзания и броят на годините е пресметнат за насилник.
[21] Ужасяващи звуци кънтят в ушите му, в мирни дни върху му налита опустошител.
[22] Той не се надява да се спаси от тъмнината, предназначен е вече за меч.
[23] За късче хляб той се скита навред; знае само, че е обречен, денят на тъмата е вече съвсем близо.
[24] Плаши го нужда и притеснение го обладава като цар, приготвен за нападение.
[25] Защото е вдигнал ръка против Бога и се е надигал против Всемогъщия,
[26] устремявал се е против Него с вирната глава под здравата опора на своите щитове.
[27] Така тлъстина е покрила лицето му и се е наслоила по бедрата му.
[28] Той се заселва в разрушени градове, в необитаеми къщи, обречени на разруха.
[29] Такъв не забогатява, имотът му няма да оцелее, нито владението му ще се разшири по земята.
[30] Такъв няма да избегне тъмата, суховей ще изсуши младочките му и Бог с духването от устата Си ще го отвее.
[31] Заблуденият нека не се доверява на суетата, защото суета ще бъде и наградата му.
[32] Той изчезва несвоевременно и клонките му няма да се зеленеят.
[33] Като лоза ще изръси той неузрелия си плод и като маслина ще отърси цвета си.
[34] Така домът – сборище на нечестивия, е безплоден и огън ще погълне шатрите на подкупа.
[35] Той е заченал зло и е родил нечестие и в сърцето му се заражда измама.“