[1] В отговор Йов каза:
[2] „Естествено, вие сте само човеци и с вас ще умре мъдростта ви.
[3] Имам разум, както и вие; не падам по-долу от вас и у кого не се срещат подобни разсъждения?
[4] За присмех станах пред приятеля си аз, който призовавах Бога и на когото Той отговаряше – за присмех е справедливият, безукорният човек.
[5] На нещастието – презрение! Така мисли безгрижният. То е подготвено за тези, които се люшкат.
[6] Спокойни са шатрите на грабителите и в безопасност са тези, които разгневяват Бога – те в силата на ръцете си виждат своя Бог.
[7] И наистина: попитай животните и ще те научат, попитай хвърчащите птици и ще ти изяснят,
[8] или поговори с влечугите и ще те поучат, ще ти кажат и морските риби.
[9] Кой от всички тези не знае, че ръката на Господа е сътворила това?
[10] В Негова ръка са душата на всичко живо и духът на всяко човешко същество.
[11] Нали ухото изпитва думите и нали езикът опитва вкуса на храната?
[12] Старците имат мъдрост, дълголетните – разум.
[13] Бог има премъдрост и сила, Той притежава съвет и разум.
[14] Ето това, което Той разруши, няма да се съгради; затвори ли някого, такъв няма да се освободи.
[15] Ето спира водите и всичко изсъхва; пуска ги и земята ще опустошат.
[16] Той има сила и премъдрост, в Негова власт са и този, който се заблуждава, и този, който въвежда в заблуда.
[17] Той докарва съветниците до безразсъдство и прави съдиите глупави.
[18] Той развързва веригите на царе и препасва с препаска бедрата им;
[19] свещеници отвежда в плен боси и владетели поваля;
[20] отнема езика на ползващите се с доверие и лишава от разум старци;
[21] покрива със срам благородни и разслабва пояса на силните;
[22] открива изсред тъмата скритото дълбоко и изважда на светло смъртната сянка;
[23] увеличава народите и ги изтребва; разпространява народите и ги събира;
[24] лишава от ум вождовете на народите по земята и ги оставя да блуждаят там, където няма път:
[25] пипнешком ходят те в тъмнина, а не в светлина, и ги оставя да политат като пияни.