[1] Знаеш ли времето, когато скалните кози раждат, и забелязал ли си кога елените са в родилна болка?
[2] Можеш ли да преброиш месеците на тяхната бременност? И знаеш ли времето, когато раждат?
[3] Те се превиват, раждат своите малки, освобождават се от болките.
[4] Техните рожби заякват, порастват на воля, отиват и не се връщат при тях.
[5] Кой е дал свобода на дивия осел? Кой е развързал връзките на степния осел,
[6] на който съм дал пустинята за дом и солната степ – за жилище.
[7] Той се присмива на градския шум, не чува гласа на подкарващия го,
[8] претърсва планините, своята паша, и търси всякаква зеленина.
[9] Ще поиска ли дивият бик да ти служи и ще пренощува ли на твоите ясли?
[10] Можеш ли да привържеш дивия бик с въже към браздата? Ще разорава ли нивата след тебе?
[11] Ще се довериш ли на него, понеже силата му е голяма, и ще разчиташ ли в работата си на него?
[12] Ще му повярваш ли, че ще се върне при поникналото зърно и ще го донесе на твоето място за вършеене?
[13] Женската на щрауса маха с криле радостно, но може ли да лети с тях като щъркела?
[14] Тя оставя яйцата си на земята и в горещия пясък ги съгрява,
[15] но забравя, че крак може да ги смаже и диво животно да ги стъпче.
[16] Сурова е към малките си, като да не са нейни, и не се страхува, че трудът ѝ може да е напразен.
[17] Защото Бог е пожелал да не ѝ даде мъдрост и не я е надарил с разум.
[18] Затича ли се нависоко, тя се присмива на коня и на ездача му.
[19] Ти ли даде сила на коня и украси неговата шия с грива?
[20] Можеш ли да направиш той да скача като скакалец? Неговото величествено пръхтене всява страх.
[21] Той рови с крак долината и се радва, благодарение на силата си отива срещу оръжие.
[22] Надсмива се на страха и не се плаши, и не се стъписва пред меч.
[23] Над него звънти колчан и бляскат копия.
[24] В порив на луд бяг налапва пръст, при звука на тръба не остава спокоен.
[25] Щом като прозвучи тръба, почва да цвили и отдалеч усеща битката, гръмовния глас на князете и бойния вик.
[26] Чрез твоя ли разум хвърчи соколът и разперва крила на юг?
[27] По твоя ли дума орелът се издига нависоко да свие своето гнездо?
[28] Той живее на скала и обитава зъбера ѝ и канарите.
[29] Оттам си съглежда храна и очите му гледат надалече.
[30] Малките му се хранят стръвно, пият кръв; където има трупове, там е и той.“