[1] Отговори Иов и рече:
[2] наистина, зная, че това е тъй; но как ще се оправдае човек пред Бога?
[3] Ако поиска да влезе в препирня с Него, не ще му отговори нито на едно от хиляда.
[4] Той е мъдър по сърце и мощен по сила; кой е въставал против Него и е оставал на покой?
[5] Той преместя планините, и те са неузнаваеми: превръща ги в гнева Си;
[6] поместя земята от мястото ѝ, и стълбовете ѝ треперят;
[7] каже на слънцето, – и то не изгрява, и на звездите туря печат.
[8] Той Сам простира небесата и ходи по морското висине;
[9] сътворил е Ас, Кесил и Хима и скривалищата южни;
[10] върши дела велики, неизследими и чудни, безброй.
[11] Ето, Той ще мине пред мен, и аз не ще Го видя; ще отмине, и не ще Го забележа.
[12] Ще вземе, и кой ще му забрани? Кой ще Му каже: какво вършиш?
[13] Бог няма да отклони гнева Си; пред Него ще паднат поборниците на гордостта.
[14] Толкоз повече мога ли аз да отговарям Нему и да пробирам думи пред Него?
[15] Дори и прав да бях, няма да отговарям, а ще моля моя Съдия.
[16] Да бях извикал, и Той ми отговореше, – не щях да повярвам, че е чул гласа ми Оня,
[17] Който ме във вихър поразява и безвинно умножава раните ми,
[18] не ми дава да си отдъхна, а ме изпълня с горчивини.
[19] Ако е дума за сила, Той е могъщ; ако ли пък – за съд, кой ще ме изправи пред Него?
[20] Ако взема да се оправдавам, самите ми уста ще ме обвинят; ако съм невинен, Той ще ме признае за виновен.
[21] Невинен съм; не ща да зная за душата си, презирам живота си.
[22] Все едно; затова казах, че Той погубва и непорочния, и виновния.
[23] Ако тогова Той поразява с бич изведнъж, то над изпитните над невинните се подсмива.
[24] Земята е отдадена в ръце на нечестивци; лицата на нейните съдии Той покрива. Ако това не е Той, то кой е?
[25] Дните ми са по-бързи от бързоходец, – бягат, не виждат добро,
[26] летят като леки ладии, като орел, който се спуща върху плячка.
[27] Ако си кажа: „ще забравя тъгите си, ще отмахна мрачния си вид и ще се ободря“,
[28] то треперя от всичките си страдания, като зная, че Ти не ще ме обявиш за невинен.
[29] Ако пък съм виновен, защо напразно да се измъчвам?
[30] Да се умиех и със снежна вода и съвсем да очистех ръцете си,
[31] и тогава Ти ще ме потопиш в тиня, и ще се погнусят от мене дрехите ми.
[32] Защото Той не е човек, както съм аз, та да мога да Му отговарям и да отида заедно с Него на съд!
[33] Помежду ни няма посредник, който би сложил ръката си на нас двама ни.
[34] Нека отмахне Той от мене жезъла Си, и страхът Му да ме не ужасява, –
[35] тогава ще говоря и не ще се боя от Него, понеже аз не съм такъв сам по себе си.