[1] Дишането ми отслабна; дните ми гаснат, гробища отпреде ми.
[2] Да не беше техният присмех, то и всред техните препирни окото ми щеше да бъде спокойно.
[3] Застъпи се, обзаложи се Сам за мене пред Себе Си! Инак, кой ще се обзаложи за мене?
[4] Защото Ти затвори сърцето им да не могат да разбират, и затова не ще им дадеш да възтържествуват.
[5] Който обрича приятелите си на плячка, на неговите деца очите изтичат.
[6] Той ме направи притча за народа и гаврило за него.
[7] Окото ми от тъга потъмня, и всичките ми членове са като сянка.
[8] Праведните ще се почудят на това, и невинният ще възнегодува против лицемереца.
[9] Но праведникът ще се държи яко о своя път, и чистият в ръцете все повече и повече ще се укрепява.
[10] Пристъпвайте вие всички и приближете си; не ще намеря мъдър между вас.
[11] Дните ми преминаха: мислите ми притежание на сърцето ми – са разбити.
[12] А те искат да превърнат нощта на ден, светлината да приближат до лицето на тъмата.
[13] Ако вземех и да чакам, преизподнята е мой дом; в тъмата ще постеля постелката си;
[14] на гроба ще река: ти си ми баща, на червея – ти си ми майка и сестра.
[15] А после това, де е надеждата ми? И кой ще види онова, що очаквам?
[16] Тя ще слезе в преизподнята и ще почива с мене в праха.