[1] Иотговори Елифаз Теманец и рече:
[2] ако се опитаме да ти кажем една дума, не ще ли ти стане мъчно? Но кой може да се сдържи да не говори!
[3] Ето, ти си мнозина съветвал и си подкрепял изнемощели ръце,
[4] твоите думи са изправяли падащия, и си укрепял отмалели колене.
[5] А сега нещастието дойде до тебе, и ти изнемощя; допря до тебе, и ти падна духом.
[6] Твоята богобоязливост не трябва ли да бъде твоя надежда, и непорочността на твоите пътища – твое упование?
[7] Спомни си, погивал ли е някой невинен, и де праведните са бивали изкоренявани?
[8] Както съм виждал, които са орали нечестие и сеели зло, него пожънват;
[9] от духването Божие погиват, и от духа на гнева Му изчезват.
[10] Ревът на лъва и гласът на рикащия замлъква, и зъбите на лъвчетата се изкъртват;
[11] силният лъв загива по липса на плячка, и децата на лъвицата се разпръсват.
[12] И ето, към мене скришом долетя дума, и ухото ми долови нещо от нея.
[13] Сред размишления за нощни видения, когато сън наляга човеците,
[14] мене обхвана ужас и трепет и разтресе всичките ми кости.
[15] И дух премина над мене; космите ми настръхнаха.
[16] Той застана, – но аз не разпознах образа му, – само облик беше пред очите ми; тихо веене, – и аз чувам глас:
[17] човек по-праведен ли е от Бога? И мъж по-чист ли е от своя Творец?
[18] Ето, Той и на слугите Си не доверява и у Ангелите Си съглежда недостатъци:
[19] толкова повече у онези, които обитават жилища от кал, чиито основи са прах и които се изтребват по-скоро и от молец.
[20] Между заран и вечер те се разсипват; няма да забележиш, как ще изчезнат съвсем.
[21] Не погиват ли с тях и достойнствата им? Те умират, без да са станали мъдри.