[1] Отговори Софар Наамец и рече:
[2] нима на много думи не може да се даде отговор, и нима многоречивият човек е прав?
[3] Твоето празнословие ще накара ли човеците да мълчат, за да се присмиваш ти, и да няма кой да те посрами?
[4] Ти рече: съждението ми е вярно, и аз съм чист в Твоите очи.
[5] О, да проговореше Бог, да отвореше уста към тебе
[6] и ти откриеше тайните на мъдростта, че теб ти се пада двойно повече да понесеш! И тъй, знай, че Бог за тебе предаде на забрава някои от твоите беззакония.
[7] Можеш ли ти с изследване намери Бога? Можеш ли съвършено постигна Вседържителя?
[8] Той е по-висок от небесата, – какво можеш стори? По-дълбоко от преизподнята, – какво можеш узна?
[9] По-дълга от земята е мярката Му и по-широка от морето.
[10] Ако Той мине и заключи някого в окови и го извади на съд, то кой ще Го отклони?
[11] Защото Той знае лъжците и вижда беззаконието; ще ли го остави без внимание?
[12] Но суетният човек умува, макар и човек да се ражда като диво осле.
[13] Ако насочиш сърцето си и простреш към Него ръце,
[14] и ако има порок в ръката ти, а ти го отмахнеш и не оставиш беззаконието да обитава в твоите шатри,
[15] то ще подигнеш неопетненото си лице, ще бъдеш твърд и няма да се боиш.
[16] Тогава ще забравиш тъгата: като за оттекла се вода ще си спомняш за нея.
[17] И животът ти ще тръгне по-ясен от пладне; ще просветлееш като утро.
[18] И ще бъдеш спокоен, защото има надежда; ти си ограден, и можеш да спиш безопасно.
[19] Ще лежиш, и не ще има кой да застрашава, и мнозина ще ти се подмилкват.
[20] А очите на беззаконниците ще изтекат, прибежището им ще пропадне, и надеждата им ще изчезне.