[1] Отговори Иов и рече:
[2] наистина, само вие сте човеци, и с вас ще умре мъдростта!
[3] И у мене има сърце, както у вас; не съм по-долен от вас; и кой не знае това същото?
[4] За присмех станах аз на приятеля си, аз, който призовавах Бога, и комуто Той отговаряше, – за присмех е праведният, непорочният човек.
[5] Тъй е презрян, според мислите на седещия в покой, светилникът, приготвен за онези, чиито нозе се препъват.
[6] Спокойни са шатрите на крадците и безопасни на дразнещите Бога, които своя бог виждат в ръцете си.
[7] И наистина: попитай добитъка, и ще те научи; попитай небесната птица, и ще ти яви;
[8] или поговори със земята, и ще те поучи, ще ти кажат и морските риби.
[9] Кой във всичко това не ще узнае, че ръката на Господа е сътворила това?
[10] В Негова ръка е душата на всичко живо и духът на всяка човешка плът.
[11] Нали ухото разбира думите, и нали езикът разпознава вкуса на храната?
[12] У старците има мъдрост, и у дълголетните – разум.
[13] У Него има мъдрост и сила, Негови са решение и разум.
[14] Което Той събори, няма да се съгради; когото Той заключи, няма да се освободи.
[15] Да спре водите, и всичко ще изсъхне; да ги пусне, и земята ще разрушат.
[16] У Него има сила и мъдрост, пред Него е тоя, който се заблуждава, и онзи, който въвежда в заблуждение.
[17] Той привежда съветниците в необмисленост и прави съдиите глупави.
[18] Той лишава царе от власт и обвързва с въже кръста им;
[19] князе лишава от достойнство и храбри поваля;
[20] отнема езика на високомерни и лишава от разум старци;
[21] покрива със срам славни и разслабя силата на мощни;
[22] открива дълбокото и сред тъмата и изважда на видело смъртната сянка;
[23] множи народите и ги изтребва; разпръсва народите и ги събира;
[24] лишава от ум главатарите на земните народи и ги оставя да се скитат в пустинята, дето няма път:
[25] пипнешком ходят те в тъмата, без светило, и политат като пияни.