[1] Тъй, среброто си има изходна жила, и златото – място, дето го плавят.
[2] Желязото се добива от земята; от камък се претопява мед.
[3] Човек туря предели на тъмата и грижливо дири камъка в мрак и смъртна сянка.
[4] Изравят рудокопен кладенец в места, дето крак не е стъпял, спускат се на дълбоко, увисват и се клатят далеч от човеците.
[5] Земята, на която жито никне, отвътре е изровена сякаш от огън.
[6] Камъните ѝ са място за сапфир, и в нея златни зрънца.
[7] Пътеката за там хищна птица не знае, пиляково око я не е виждало;
[8] лъвчета не са я тъпкали, и чакал не е ходил по нея.
[9] На гранит слага човек ръката си, издъно преобръща планини;
[10] в скали разсича канали, и окото му вижда всичко драгоценно;
[11] възпира течението на реките и скритото изважда на видело.
[12] Но де се намира мъдростта, и де е мястото на разума?
[13] Не знае човек цената ѝ, и тя не се намира по земята на живите.
[14] Бездната казва: не е в мене тя; и морето казва: не е у мене.
[15] Тя се не дава за злато и се не добива за претеглено сребро;
[16] тя се не оценява с офирско злато, ни с драгоценен оникс, нито със сапфир;
[17] не се равнява с нея злато и кристал, и не ще я размениш за съдове от чисто злато.
[18] А за корал и бисер няма що и да се споменува, и придобиване мъдрост стои по-високо от рубини.
[19] С нея се не равнява етиопският топаз; с чисто злато тя се не оценява.
[20] Откъде, прочее, излиза мъдростта? и де е мястото на разума?
[21] Скрита е тя от очите на всичко живо и е утаена от птиците небесни.
[22] Авадон и смъртта казват: с ушите си чухме мълвата за нея.
[23] Бог знае пътя ѝ, и Той познава мястото ѝ.
[24] Защото Той гледа докрайземя и вижда под цялото небе.
[25] Когато Той даваше на вятъра тегло и наместваше водата по мярка,
[26] когато определяше наредби на дъжда и път на гръмоносната мълния,
[27] тогава Той я видя и я яви, приготви я и още я изпита
[28] и рече на човека: ето, страхът Господен е истинска мъдрост, и отбягването от зло е разум.