[1] Викай, ако има кой да ти отговаря. И към кого от светиите ще се обърнеш?
[2] Тъй, гняв убива глупеца, и раздразнителност погубва безумеца.
[3] Видях, как глупец се укоренява, и веднага проклех дома му.
[4] Децата му са далеч от щастие, тях ще бият при портите, и не ще има защитник.
[5] Жетвата му ще изяде гладният, през трънето ще я извлече, и жадните ще погълнат имота му.
[6] Тъй, не из праха излиза скръбта, и не из земята изниква злочестието;
[7] ала човек се ражда, за да страда, както искрите – за да летят нагоре.
[8] Но аз бих се обърнал към Бога и бих предал делото си Богу,
[9] Който твори дела велики и неизследими, чудни, безброй,
[10] дава дъжд на земята и праща вода на полетата;
[11] унижените поставя на високо, и натъжените биват издигани за спасение.
[12] Той разрушава кроежите на коварните, и ръцете им не довършват предприетото.
[13] Той хваща мъдрите с тяхното лукавство, и кроежът на хитрите се осуетява:
[14] денем те срещат тъмнина и по пладне ходят пипнешком, както нощем.
[15] Той избавя сиромаха от меч, от устата им и от ръката на силния.
[16] И за злочестника има надежда, и неправдата затваря устата си.
[17] Блажен е онзи човек, когото Бог вразумява, и затова не отхвърляй наказанието на Вседържителя,
[18] защото Той нанася рани и Сам ги превързва; Той поразява, и Неговите ръце лекуват.
[19] В шест беди ще те избави и в седмата зло не ще те досегне.
[20] Във време на глад ще те избави от смърт, и на война – от силата на меча.
[21] От бича на езика ще се укриеш, и не ще се уплашиш от опустошение, кога дойде.
[22] На опустошение и глад ще се посмееш и от зверове земни не ще се уплашиш, –
[23] защото си в съюз с камъните полски, и полските зверове са в мир с тебе.
[24] И ще узнаеш, че шатрата ти е в безопасност, ще си гледаш къщата и няма да съгрешиш.
[25] И ще видиш, че семето ти е многобройно, и издънките ти – като трева на земята.
[26] Ще влезеш в гроб, кога стигнеш до зрялост, както се склаждат на времето си житните снопове.
[27] Ето, това сме изследвали: тъй си е то; чуй го и си го забележи.