[1] Продължи Елиуй и рече:
[2] изслушайте, мъдри, речта ми, и приклонете ухо към мене, разумни!
[3] Защото ухото разбира думите, както небцето различава вкуса на храната.
[4] Нека разсъдим между себе си и разпознаем, що е добро.
[5] Ето, Иов каза: „аз съм прав, ала Бог ме лиши от съд.
[6] Трябва ли аз да лъжа против своята правда? Раната ми е неизцерима – рана без вина.“
[7] Има ли човек като Иова, който пие подигравките като вода,
[8] другарува с ония, които вършат беззаконие, и ходи с нечестивци?
[9] Защото той бе рекъл: няма полза за човека да угажда Богу.
[10] И тъй, чуйте ме, мъже разумни! Не може да има у Бога неправда или у Вседържителя неправосъдие,
[11] защото Той постъпя с човек според делата му и въздава на мъж според пътищата му.
[12] Наистина, Бог не върши неправда, и Вседържителят не извършва съд.
[13] Кой, освен Него, промишлява за земята? И кой управлява цяла вселена?
[14] Ако Той обърнеше сърцето Си към Себе Си и вземеше при Себе Си нейния дух и нейното дихание, –
[15] завчас щеше да погине всяка плът, и човек щеше да се върне в праха.
[16] И тъй, ако имаш разум, слушай това и внимавай на думите ми.
[17] Който мрази правдата, може ли да господарува? И можеш ли ти обвини Всеправедния?
[18] Може ли да се каже на царя: ти си нечестивец, и на князете: вие сте беззаконници?
[19] Но Той не гледа и на лицата на князете и не предпочита богат пред беден, защото всички тия са дело на ръката Му.
[20] Те умират внезапно, по среднощ народът ще се възмути, и те изчезват; и изпъждат силните не със сила.
[21] Защото Неговите очи са над пътищата на човека, и Той вижда всичките му крачки.
[22] Няма тъма, нито смъртна сянка, дето биха могли да се укрият ония, които вършат беззаконие.
[23] Затова Той не иска вече от човека, да отиде на съд с Бога.
[24] Той съкрушава силните без изследване и туря други на техните места,
[25] защото Той прави известни техните дела и ги събаря нощем, и те биват изтребени.
[26] Той ги поразява като беззаконни люде пред очите на другите,
[27] задето те са се отвърнали от Него и не са разбрали Неговите пътища,
[28] тъй че дойде до Него викът на бедните, и Той чу стенанието на угнетените.
[29] Даде ли Той тишина, кой може я смути? Скрие ли лицето Си, кой може Го видя? било то за народа, или за един човек,
[30] за да не царува лицемерецът народу за съблазън.
[31] Към Бога трябва да се казва: „претърпях, няма вече да греша.
[32] А което аз не зная, научи ме; и ако съм направил беззаконие, няма вече да правя.“
[33] По твоето ли разбиране трябва Той да въздава? И понеже ти отхвърляш, на тебе остава да избираш, а не мене; говори каквото знаеш.
[34] Умните люде ще ми кажат, и мъдрият мъж, който ме е слушал:
[35] Иов умно не говори, и думите му нямат смисъл.
[36] Желал бих, Иов напълно да бъде изпитан, според отговорите му, които са свойствени на нечестиви люде.
[37] Инак, към греха си той ще прибави отстъпление, ще ръкопляска между нас и още по-много ще наговори против Бога.