[1] Отговори Иов и рече:
[2] о, да бяха вярно претеглени воплите ми, и заедно с тях да бяха турили на къпони страданието ми!
[3] То навярно би дошло по-тежко от морския пясък! Затова думите ми са жестоки.
[4] Защото стрелите на Вседържителя са в мене; духът ми пие отровата им; ужасите Божии се опълчиха против мене.
[5] Реве ли див осел при трева? Мучи ли бик над кърмата си?
[6] Яде ли се блудкавото без сол, и има ли вкус яйчен белтък?
[7] До което душата ми не искаше да се допре, то е моя гнусна храна.
[8] О, да се сбъднеше желанието ми, и Бог да изпълнеше ожиданието ми!
[9] О, да благоволеше Бог да ме смаже, да простреше ръката Си и да ме поразеше!
[10] Това ще ми бъде все още утеха, и аз щях да се крепя в моята безмилостна болест, понеже не се отрекох от думите на Светаго.
[11] Колко ми е силата, та да се надявам на мене си? И какъв е краят, та да продължавам живота си?
[12] Каменна якост ли е якостта ми? И мед ли е плътта ми?
[13] Има ли в мене помощ за мене, и има ли за мене някоя опора?
[14] Към страдалеца трябва да има съжаление от приятеля му, стига само да не е престанал да се бои от Вседържителя.
[15] Но моите братя са неверни като потоци, като бързотечни потоци,
[16] които са потъмнели от лед и в които се крие сняг.
[17] Кога стане топло, те намаляват, а във време на жега изчезват от местата си.
[18] Изменят посоката на пътищата си, нахлуват в пустинята и се изгубват;
[19] поглеждат към тях Темайските пътеки, надяват им се Савейските пътища,
[20] но остават посрамени в своята надежда: отиват там и червят се от срам.
[21] Тъй и вие сега сте нищо: видяхте страшното и се уплашихте.
[22] Казах ли: дайте ми, или платете за мене от вашия излишък;
[23] избавете ме от ръката на неприятеля и ме изкупете от ръката на мъчителите?
[24] Научете ме, и аз ще млъкна; посочете, в какво съм съгрешил.
[25] Колко силни са думите на правдата? Ала какво доказват вашите изобличения?
[26] Вие измисляте думи за изобличение. На вятър хвърляте думите си.
[27] Нападате сирака и копаете яма на приятеля си.
[28] Но моля ви, погледнете ме: ще говоря ли лъжа пред ваше лице?
[29] Разгледайте, има ли неправда? Разгледайте, – правдата е моя.
[30] Има ли в езика ми неправда? Нима небцето ми не може да различи лошото?