[1] (К огато Елиуй престана да говори) Господ отговори на Иова из бурята и рече:
[2] кой е тоя, който омрачава Провидението с думи без смисъл?
[3] Препаши сега кръста си като мъж: Аз ще те питам, и ти Ми обяснявай:
[4] де беше ти, когато полагах основите на земята? – кажи, ако знаеш.
[5] Кой ѝ определи мярката, ако знаеш? Или кой е опъвал по нея въжето?
[6] На какво са закрепени основите ѝ, или кой положи крайъгълния ѝ камък,
[7] при общото ликуване на утринните звезди, когато всички Божии синове възклицаваха от радост?
[8] Кой затвори морето с врата, когато се то изтръгна, та излезе като из утроба,
[9] когато облаците направих негово облекло и мъглата – негови пелени,
[10] и му утвърдих Моя наредба и поставих ключалки и врата,
[11] и казах: дотука ще дойдеш и няма да преминуваш, и тука е границата на гордите твои вълни?
[12] Давал ли си ти някога през живота си заповед на утринта и посочвал ли си на зората мястото ѝ,
[13] за да обгърне тя краищата на земята и да изтърси от нея нечестивците,
[14] за да се измени земята като глина под печат и да стане като разноцветно облекло,
[15] да се отнеме от нечестивците светлината им и да се съкруши дръзката им ръка?
[16] Слизал ли си в дълбочината морска и влизал ли си да изследваш бездната?
[17] Отваряли ли са се за тебе вратата на смъртта, и видял ли си ти вратата на смъртната сянка?
[18] Изгледал ли си ширината на земята? Разправи, ако знаеш всичко това.
[19] Де е пътят към жилището на светлината, и де е мястото на тъмата?
[20] Ти трябва да си стигал до границите ѝ и знаеш пътеките към дома ѝ.
[21] Ти знаеш това, защото тогава си бил вече роден, и броят на дните ти е твърде голям.
[22] Влизал ли си ти в пазилищата на снега и видял ли си съкровищата на градушката,
[23] които Аз пазя за смутно време, за ден на битка и война?
[24] По кой път се разлива светлината и се разнася източният вятър по земята?
[25] Кой отваря потоците за изливане на водата и път за гръмоносни светкавици,
[26] за да вали дъжд върху безлюдната земя, върху пустинята, дето няма човек,
[27] за да насища пустинята и степта и да възбужда злачните зародиши да изникват?
[28] Дъждът има ли баща? Или кой ражда капките на росата?
[29] Из чия утроба излиза ледът, и небесния скреж, – кой го ражда?
[30] Водите като камък се затвърдяват, и повърхността на бездната замръзва.
[31] Можеш ли върза възела на Хима и да развържеш връзките на Кесил?
[32] Можеш ли да извеждаш съзвездията на времето им и да водиш Ас с децата ѝ?
[33] Знаеш ли наредбите на небето, можеш ли натъкми то да владее над земята?
[34] Можеш ли дигна гласа си до облаците, за да те покрие обилно вода?
[35] Можеш ли да пращаш светкавици, и те ще тръгнат ли и ще ти кажат ли: ето ни?
[36] Кой вложи мъдрост в сърцето, или кой даде смисъл на разума?
[37] Кой може да преброи облаците със своята мъдрост и да удържи съдовете на небето,
[38] когато прахът се обръща в кал, и буците се слепват?
[39] Ти ли ловиш плячка за лъвицата и насищаш лъвчетата,
[40] когато те лежат в леговищата или почиват под сянка в засада?
[41] Кой приготвя на враната храната ѝ, кога пиленцата ѝ, скитайки се без храна, викат към Бога?