[1] След това отвори Иов уста и прокле деня си.
[2] Па начена Иов и рече:
[3] да се провали денят, в който се родих, и нощта, в която рекоха: зачена се човек!
[4] Оня ден да бъде тъмнина; да го не подири Бог отгоре и да не изгрее над него светлина!
[5] Да го омрачи тъмнина и смъртна сянка, черен облак да го покрие, да се страхуват от него, като от горещ слънчев пек!
[6] Оная нощ, – тъмнина да я обладае, да се не сметне между дните на годината, да не влезе в броя на месеците!
[7] О, оная нощ! безлюдна да бъде; да не влезе в нея веселие!
[8] Да я прокълнат онези, които кълнат деня, които са способни да разбудят левиатана!
[9] Да потъмнеят звездите при нейния здрач; да чака тя светлината, и тая да не идва, и да не види ресниците на зората,
[10] задето не затвори дверите на майчината ми утроба и не скри тъгата от очите ми!
[11] Защо не съм умрял, когато съм се раждал, и не съм издъхнал, когато съм излизал из утробата?
[12] Защо са ме колене приели? Защо ми е трябвало да суча гърди?
[13] Сега щях да лежа и почивам; щях да спя; и щеше да ми бъде спокойно
[14] заедно с царе и съветници земни, които застрояваха пустини за себе си,
[15] или с князе, които имаха злато и които пълнеха домовете си със сребро;
[16] или, като пометниче потулено, не щеше да ме има, както младенците, които не са видели светлина.
[17] Там беззаконниците престават да задават страх, и там почиват изнурените.
[18] Там затворниците заедно се наслаждават от покой и не слушат крясъците на разпоредника.
[19] Малък и голям там са равни, и робът е свободен от господаря си.
[20] Защо е дадено на злочестника светлина, и живот – на огорчените душевно,
[21] които очакват смъртта, а я няма, които биха я изкопали по-охотно, отколкото имане,
[22] биха се зарадвали до възторг, биха се възхитили, че са намерили гроб?
[23] За какво е дадена светлина на човека, чийто път е закрит, и когото Бог е с мрак окръжил?
[24] Въздишките ми изпреварят хляба ми, и стенанията ми текат като вода,
[25] защото страшното, от което се ужасявах, то ме и постигна; и от което се боях, то ме и връхлетя.
[26] Няма за мене мира, няма покой, няма утеха: нещастие настъпи.