[1] Когато тия трима мъже престанаха да отговарят на Иова, защото той беше прав пред очите си,
[2] разпали се гневът на Елиуя, син на Варахиила, вузитец от Рамовия род; разпали се гневът му против Иова, задето той оправдаваше себе си повече, отколкото Бога;
[3] а против тримата му приятели се разпали гневът му затова, че те не намериха, какво да отговарят, а пък обвиняваха Иова.
[4] Елиуй чакаше, докле Иов говореше, защото те по години бяха по-стари от него.
[5] А когато Елиуй видя, че няма отговор в устата на тримата мъже, гневът му се разпали.
[6] И отговори Елиуй, син Варахиилов, вузитец, и каза: аз съм млад по години, а вие сте старци; затова аз се страхувах и се боях да изказвам вам мое мнение.
[7] Аз си казвах: нека дните говорят, и многолетието да поучава на мъдрост.
[8] Но има дух у човека, и диханието на Вседържителя го вразумява,
[9] Не само многодетните са мъдри, нито само старците разбират правда.
[10] Затова казвам: изслушайте ме, ще ви кажа и аз моето мнение.
[11] Ето, чаках вашите думи, вслушвах се в разсъжденията ви, докле намисляхте какво да кажете.
[12] Внимателно ви гледах, и ето, никой от вас не изобличава Иова и не отговаря на думите му.
[13] Недейте казва: ние намерихме мъдрост: Бог ще го опровергае, а не човек.
[14] Ако той отправяше думите си към мене, аз щях да му отговарям не с вашите речи.
[15] Уплашиха се, не отговарят вече; престанаха да говорят.
[16] И както аз чаках, а те не говорят, спряха се и не отговарят вече,
[17] тъй и аз ще отговоря от моя страна, ще кажа мнението си и аз.
[18] Защото съм пълен с речи, и духът в мен ме дави.
[19] Ето, утробата ми, като неотпушено вино: готова е да се пръсне като нови мехове.
[20] Ще поговоря, и ще ми олекне; ще си отворя устата и ще отговоря.
[21] Няма да гледам човека на лице и никого няма да лаская,
[22] защото не умея да лаская: на часа моят Творец би ме убил.