[1] Продължи Иов възвишената си реч и каза:
[2] жив е Бог, Който ме лиши от съд, и Вседържителят, Който огорчи душата ми,
[3] че, докле още диханието ми е в мене и духът Божий в ноздрите ми,
[4] устата ми не ще проговорят неправда, и езикът ми не ще произнесе лъжа!
[5] Далеч от мене да ви призная за справедливи; докле не умра, не ще отстъпя от своята непорочност.
[6] Здраво държах правдата си и не ще я отпусна; не ще ме укори сърцето ми през всичките ми дни.
[7] Врагът ми ще бъде като нечестивец, и въставащият против мене – като беззаконник.
[8] Защото, каква надежда за лицемереца, когато Бог вземе, когато изтръгне душата му?
[9] Ще чуе ли Бог вика му, кога го сполети беда?
[10] Ще се утешава ли той с Вседържителя и ще призовава ли Бога във всяко време?
[11] Ще ви явя, какво има в ръката Божия; не ще скрия, какво има у Вседържителя.
[12] Ето, всички вие сами видяхте; и за какво толкоз празнословите?
[13] Ето участта от Бога за беззаконника и наследието, което потисниците получават от Вседържителя.
[14] Ако синовете му се умножават, ще бъдат под меч; и потомците му не ще се наситят с хляб.
[15] Останалите след него смъртта ще свали в гроб, и вдовиците им няма да плачат.
[16] Да натрупа и купища сребро, колкото пръстта, и да приготви дрехи, колкото калта,
[17] той ще приготви, ала ще се облича праведникът, и безпорочният ще получи среброто за свой дял.
[18] Гради си къща като молец и като пъдар си прави колиба;
[19] ляга да спи богат, и не се дига такъв; отваря очи, и не е вече онзи.
[20] Ужаси като голяма вода ще го постигнат; нощем ще го грабне буря.
[21] Ще го дигне източен вятър и понесе, и бързо ще литне с него.
[22] Ще налети върху му и не ще го пожали, колкото и да се сили да избегне от ръцете му.
[23] Ще плеснат ръце след него и ще му подсвирнат от мястото му!