[1] Отговори Иов и рече:
[2] дори и сега речта ми е горчива: страданията ми са по-тежки от охканията ми.
[3] О, да знаех де да Го намеря и да можех да се приближа към престола Му!
[4] Изложил бих пред Него моето дело и напълнил бих устата си с оправдание;
[5] узнал бих думите, с които Той ще ми отговори, и разбрал бих, какво ще ми каже.
[6] Нима Той в пълна мощ би взел да се бори с мене? О, не! Стига само Той да обърнеше внимание на мене.
[7] Тогава праведник би могъл да се бори с Него, – и аз винаги бих получил свобода от моя Съдия.
[8] Но ето, аз вървя напред – и Него Го няма, назад – и Го не намирам;
[9] върши ли Той нещо на лява страна, аз не виждам; крие ли се на дясна, не съзирам.
[10] Но Той знае пътя ми; нека ме изпита, – ще изляза като злато.
[11] Ногата ми здраво се държи о пътеките Му; пътищата Му пазих и не се отклонявах.
[12] От заповедите на устата Му не отстъпих; думите на устата Му пазих повече, отколкото моите правила.
[13] Но Той е твърд; кой ще Го отклони? Той върши каквото иска душата Му.
[14] Така, Той ще изпълни отреденото за мене, и подобно на това у Него има много.
[15] Поради това аз треперя пред лицето Му; размишлявам – и се плаша от Него.
[16] Бог ме обезсърчи, и Вседържителят ме уплаши.
[17] Защо не съм унищожен преди тая тъма, и Той не скри мрака от лицето ми!