[1] Надеждата е суетна: не ще ли паднеш само от един негов поглед?
[2] Няма дотолкоз сърцат, който би се осмелил да го побезпокои; а кой може устоя пред Моето лице?
[3] Кой Ми е дал по-напред, та и Аз да му върна? Под цялото небе всичко е Мое.
[4] Няма да премълча за членовете му, за силата и хубавата тяхна съразмерност.
[5] Кой може отгърна горнището на дрехата му, кой ще се приближи до двойните му челюсти?
[6] Кой може отвори вратата на лицето му? Зъбите му наоколо – ужас,
[7] яките му щитове – великолепие; те са скрепени като с твърд печат;
[8] един до друг се допират тъй близко, че и въздух не минава помежду им;
[9] един до друг стоят набито, слепили се и не се разместят.
[10] Кога киха, издава светлина; очите му са като ресниците на зората;
[11] от устата му излизат пламъци, изкачат огнени искри;
[12] от ноздрите му излиза пара, като от възвряло гърне или котел.
[13] Дъхът му въглища разпаля, и от устата му пламък излиза.
[14] На врата му сила обитава, и пред него ужас тича.
[15] Месестите части на тялото му са сплътени яко помежду си, не мърдат.
[16] Сърцето му е твърдо като камък, и кораво като долния воденичен камък.
[17] Кога се подига, юнаци треперят, съвсем се губят от ужас.
[18] Който меч се допре о него, не удържа, не удържа ни копие, ни сулица, ни броня.
[19] Желязото смята за слама, медта за гнило дърво.
[20] Дъщерята на лъка не ще го подгони; камъните на прашката в плява се обръщат за него.
[21] Боздуган за него е като сламка; над фученето на сулицата той се смее.
[22] Под него има остри камъни, и той лежи върху острите камъни в калта.
[23] Той прави морската дълбочина да ври като котел, и морето превръща в кипнала мас;
[24] отподире си оставя светла диря; бездната изглежда белизнява.
[25] На земята няма подобен нему: той е сътворен безстрашен;
[26] на всичко, що е високо, гледа смело; той е цар над всички синове на гордостта.