[1] Знаеш ли времето, кога дивите кози раждат по скалите, и забелязвал ли си как раждат кошутите?
[2] Можеш ли преброи месеците на тяхната бременност? И знаеш ли времето, кога раждат?
[3] Те се превиват, раждайки децата си, изхвърляйки товара си;
[4] децата им заякват, растат в полето, отиват и не се връщат при тях.
[5] Кой е пуснал на свобода онагра, и кой е развързал връзките на това диво животно,
[6] на което съм отредил степта за къща и солниците – за жилище?
[7] Той се присмива на градското многолюдие и не чува виковете на карача,
[8] дири си храна по планините и се впуща на всеки злак.
[9] Ще поиска ли еднорогът да ти служи и ще пренощува ли на твоите ясли?
[10] Можеш ли привърза с въже еднорог о браздата, и ще брани ли след тебе нивата?
[11] Ще се ослониш ли на него, понеже силата му е голяма, и ще оставиш ли нему твоята работа?
[12] Ще му повярваш ли, че той ще върне семената ти и ще ги донесе на гумното ти?
[13] Ти ли даде хубави крила на пауна и на камилската птица пера и пух?
[14] Тя оставя яйцата си на земята и ги топли на пясъка,
[15] и забравя, че крак може да ги смаже и полски звяр да ги стъпче;
[16] жестока е към децата си, като да не са нейни, и се не бои, че трудът ѝ ще отиде напразно,
[17] защото Бог не ѝ е дал мъдрост и не я е надарил с разум;
[18] а кога се възкачи на високо, присмива се на коня и на ездача му.
[19] Ти ли даде сила на коня и ти ли облече шията му с грива?
[20] Можеш ли го изплаши като скакалец? Пръхтенето на ноздрите му е ужас,
[21] рови с крак земята и се радва на силата си; отива срещу оръжие;
[22] смее се над опасността и не се плаши и не се отвръща от меч;
[23] кънти тул над него, блещи копие и сулица;
[24] в устрем и ярост гълта пръст и не може да стои при тръбен звук;
[25] щом засвири тръба, той почва да цвили и отдалеч досеща битката, гръмкия глас на воеводите и вика.
[26] Чрез твоя ли мъдрост хвърчи ястребът и насочва крила си към пладне?
[27] По твоя ли дума се издига орелът и си вие гнездо на високо?
[28] Той живее на скала и нощува връх зъбера на стръмнината и по непристъпни места;
[29] оттам си изглежда храна: очите му виждат надалеч;
[30] пилците му пият кръв, и дето има труп, там и той.
[31] Продължи Господ и рече на Иова:
[32] който се бори с Вседържителя, ще ли и да поучава? Който обличава Бога, нека Му отговаря.
[33] Отговори Иов Господу и рече:
[34] ето, аз съм нищожен; какво ще Ти отговарям? Ръката си турям на устата си.
[35] Веднъж говорих, – сега няма да отговарям; говорих дори два пъти, но повече няма.