[1] А сега ми се присмиват по-младите от мене по години, ония, чиито бащи не бих се съгласил да туря с псетата на стадата си.
[2] И за какво ми е силата на техните ръце? Над тях премина вече времето.
[3] Изтощени от бедност и глад, те бягат в равнина безводна, мрачна и запустяла;
[4] късат злак край храстите, и хвойни зърна им е хлябът.
[5] Пъдят ги от обществото, викат върху им като на крадци,
[6] за да живеят в поточни ровини, земни дупки и скали.
[7] Реват между храстите, врат се под тръните.
[8] Човеци отхвърлени, човеци без име, измет на земята!
[9] Ей на тези станах сега аз песен и храна на разговора им.
[10] Те се гнусят от мене, отбягват ме и не се сдържат да плюят отпреде ми.
[11] Понеже Той ми развърза поводника и ме съсипа, те смъкнаха от себе си юздата пред лицето ми.
[12] Отдясно се дига това изчадие, сваля ме и насочва пагубните си пътища към мене.
[13] А моя път развалиха: сполучиха да сторят всичко за моята погибел, без да имат помощник.
[14] Дойдоха при мене като през широк пролом; шумно се хвърлиха върху ми.
[15] Ужаси ме връхлетяха; като вятър се разсея моето величие, и щастието ми отмина като облак.
[16] И сега душата ми се топи в мене; тъжовни дни ме налегнаха.
[17] Ноще ме въртят костите ми, жилите ми нямат спокойствие.
[18] С голяма мъка се съблича от мене дрехата ми; краищата на моя хитон ме стягат.
[19] Той ме хвърли в калта, и аз станах като прах и пепел.
[20] Викам към Тебе, и Ти не обръщаш внимание на мене, – стоя, а Ти само ме гледаш.
[21] Ти стана жесток към мене, с яка ръка враждуваш против мене.
[22] Ти ме дигна и ме накара да се нося по вятъра и ме съсипваш.
[23] Тъй, аз зная, че Ти ще ме докараш до смърт и в дома, дето се събират всички живи.
[24] Наистина, Той не ще простре ръка върху дома на костите: ще викат ли те, кога бъдат разрушавани?
[25] Не съм ли плакал за оногози, който беше в тъга; не е ли скърбяла душата ми за бедните?
[26] Докато чаках добро, дойде зло; докато ожидах за светлина, дойде тъма.
[27] Моите вътрешности кипят и се не уталожват; скръбни дни ме пресрещнаха.
[28] Ходя почернял, ала не от слънце; ставам в събранието и викам.
[29] Станах брат на чакалите и приятел на камилските птици.
[30] Кожата ми почерня на мене, и костите ми изгоряха от жега.
[31] И гуслата ми стана тъжовна, и пищялката ми – глас плачевен.