[1] Отговори Елифаз Теманец и рече:
[2] ще отговаря ли мъдрият с празни знания и ще пълни ли корема си с горещ вятър.
[3] ще се оправдава ли с безполезни думи и с реч, нямаща никаква сила?
[4] Ти пък забрави и страха и за малко нещо смяташ речта към Бога.
[5] Твоето нечестие тъй е настроило устата ти, и ти си избрал езика на лукавите.
[6] Тебе те обвиняват устата ти, а не аз, и езикът ти говори против тебе.
[7] Нима ти си първият роден от човек и преди хълмовете създаден?
[8] Нима си слушал решението Божие и си придобил мъдрост?
[9] Какво знаеш ти, което ние да не знаем? Какво разумяваш ти, което да го няма и у нас?
[10] Помежду ни има и беловлас, и старец, който по дни надминава баща ти.
[11] Нима са малко нещо за тебе Божиите утешения? И това ли ти е неизвестно?
[12] Към какво те блазни сърцето ти, и към какво тъй гордо гледаш?
[13] Защо устремяваш против Бога духа си и с устата си произнасяш такива думи?
[14] Какво нещо е човек, та да бъде чист, и роденият от жена да бъде праведен?
[15] Ето, Той и на светиите Си не доверява, и небесата са нечисти в Неговите очи:
[16] толкоз повече е нечист и разтлен човек, който пие беззаконието като вода.
[17] Аз ще ти говоря, слушай ме; ще ти разкажа, което съм видял,
[18] което са слушали мъдрите и не са скрили слушаното от бащите си,
[19] на които само е била дадена земята, и между които чужденец не е ходил.
[20] Нечестивият мъчи себе си през всичките си дни, и броят на годините е скрит от потисника;
[21] звук от ужаси в ушите му; посред мир пагубник налита върху му.
[22] Той се не надява да се спаси от тъмата; отпреде си вижда меч.
[23] За късче хляб скита се навред; знае, че вече е готов, в ръцете му е денят на тъмата.
[24] Плаши го нужда и теснота; надвива го, както цар, приготвен за битка,
[25] задето е вдигал против Бога ръка и се е противил на Вседържителя,
[26] спускал се против Него с горда шия, под дебелите си щитове;
[27] защото си е покрил лицето с маста си и си е затлъстил бедрата.
[28] И той се заселва в разорени градове, в къщи, дето се не живее, обречени на развал.
[29] Той не ще пребъде богат, и имотът му не ще оцелее, нито притежанието му ще се разшири по земята.
[30] Не ще избегне от тъмата; пламък ще изсуши младочките му, и с духване от устата си ще го увлече.
[31] Заблуденият нека се не доверява на суетата, защото суета ще бъде и заплатата му.
[32] Той умира не в деня си, и ветвите му не ще се зеленеят.
[33] Ще хвърли той като лоза неузрялото си грозде, и като маслина ще отърси цвета си.
[34] Тъй ще опустее домът на нечестивия, и огън ще погълне шатрите на подкупничеството.
[35] Той зачена зло и роди лъжа, и утробата му приготвя измама.