[1] Отговори Вилдад Савхеец и рече:
[2] дълго ли ще говориш тъй? Думите от устата ти са бурен вятър!
[3] Нима Бог извръща съда, и Вседържителят изопачава правдата?
[4] Ако твоите синове са съгрешили пред Него, Той ги е и предал в ръката на тяхното беззаконие.
[5] Но ако подириш Бога и се помолиш на Вседържителя,
[6] и ако си чист и прав, Той сега още ще стане над тебе и ще умиротвори жилището на твоята правда.
[7] И ако изпърво си имал малко, отпосле ще имаш твърде много.
[8] Защото, попитай прежните поколения и вникни в наблюденията на техните бащи;
[9] а ние сме вчерашни и нищо не знаем, понеже нашите дни на земята са сянка.
[10] Ето, те ще те научат, ще ти кажат и от сърце ще изговорят думите:
[11] никне ли шавар без влага? Расте ли рогоз без вода?
[12] Още е в своята преснота и неотрязан, а изсъхва преди всяка трева.
[13] Такива са пътищата на всички, които забравят Бога, и надеждата на лицемереца ще изчезне;
[14] надеждата му е подкосена, и увереността му – мрежа паякова.
[15] Ще се опре о мрежата си, и не ще устои; ще се хване за нея, и не ще се удържи.
[16] Зеленее се той пред слънцето, отвъд градината се простират клоните му;
[17] в грамада камъни се вплитат корените му, между камъните се врязват.
[18] Но, когато го изтръгнат от мястото му, то ще се откаже от него: не съм те виждало!
[19] Ето радостта на неговия път! А из пръстта никнат други.
[20] Виждаш, Бог не отхвърля непорочния и не поддържа ръката на злодейците.
[21] Той ще напълни още със смях устата ти и устните ти с радостно възклицание.
[22] Които те мразят, със срам ще се покрият, и шатрата на нечестивците ще изчезне.